"Помните ли с какво пренебрежение точно преди година властта говореше за "баничарниците, фурничките и павилиончетата", сякаш това не е животът на стотици хиляди хора у нас - техния дребен бизнес, или вече сте забравили? Аз не съм! Защо ли? Явно тези хора са "невидими" за управляващите. И веднага ще приведа пример: хлебарите и сладкарите например не са ощастливени с мерките, с които се помага на заведенията и туризма, а според правителството 70% от тях даже били разплатени. Не знам дали това е вярно - мнозина твърдят, че още имат да вземат пари от първото затваряне преди година...Но знаете ли защо хлебарите например, а и много други хора с дребен бизнес не могат да се класират за помощи? Защото били ПРОИЗВОДИТЕЛИ.  В държава, на която основен икономически проблем е липсата на производства.

Който не вярва - да провери, както съм си направила труда да го направя, и ще установи - дори заведенията, които имат отворени кухни и които работят също кетъринг, за да бъдат адаптирани към непрекъснатите затваряния и отваряния като предлагат храна за вкъщи и за офиса, в 99% от случаите не получават помощи в момента заради факта, че имат производство. Не са виновни този или онзи бизнес, а държавата - принципът "Разделяй и владей" се отнася за феодализма. Подсещам властващите, че ние живеем в 21-ви век! Проблемът обаче не е в друго, а в изнемогването на хората.

Както пише в класиката с прочутата реплика на великия комбинатор Остап Бендер: "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се"!

На мен обаче не ми е безразлично, защото всяка от "баничарниците, фурничките и павилиончетата" за мен са хора. Ако за някого те са "невидими", за мен са напълно видими. Аз съм една от тях – семейството ми има дребен бизнес, не хлебарски. Откакто се занимавам с политика и 

като кмет, и като кандидат за народен представител не съм забравила и за миг, че хората с "баничарниците, фурничките и павилиончетата" са онези, които плащат сметката. Не само в преносен смисъл, ами и в най-буквален - техните данъци, отчитани до стотинка от касовите апарати с всички мъки и наредби, с които ги товарят всяка година, пълнят хазната и позволяват хвърлянето на "хеликоптерни пари" от политиците.

Понеже съм човек, който обича конкретиката и точността, давам бърз пример. Това е една от фурните, които имам навика да посещавам от години, особено на Великден, защото дори тогава тя работи и вади един от най-хубавите козунаци, ако не в цяла София, поне в 23-ти МИР. Човек винаги може да разчита на нея. Държи се на класиката - с локум, без локум, със стафиди, а и на по-съвременни варианти като шоколад за допълване към Великденския обреден хляб, който се е превърнал в нашата българска традиция в един от символите на най-светлия ден в годината. В момента имаше само малки козуначета и, естествено не пропуснах да си взема. Жените зад щанда са винаги усмихнати и отзивчиви. Какво им струва това - те си знаят, при усилния труд и непрестанната жега, в която работят, при непрестанната гледка на броящите стотинките си хора от моя роден 23-ти МИР, дошли да си вземат нещо за хапване. Нещо топло. Във всеки смисъл.

Защо всички тези хора - пред щанда и зад щанда са "невидими" за властта? Особено пък за така наречените народни представители? Не е ли крайно време да променим това? Да дадем РЕСТАРТ на една система, която очевидно не работи за хората?", пита инж. Таня Иванова. "Всъщност е много елементарно - в целия ЕС държавите просто превеждат съответен процент от оборота, който са имали през нормалната 2019 г. на бизнесите - малки, големи и още по-големи, за да може да възкръснат като Феникс от пепелта. С достойнство при това. Защото в ЕС на първо място са хората. И няма "невидими". А ние в момента сякаш сме "от друга губерня". Ето затова е нужен рестарт", категорична е водачката на листа №9 в 23-ти МИР - София, ДПС.

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Сподели във facebook.com