"Странно е, че народните представители от София досега не намериха време за 30 години да предложат специален закон или поправки в съществуващите закони, за да опазим малкото ни останало вече след презастрояването богатство - красивите стари къщи - паметници на културата или просто архитектурни забележителности. Крайно време е да бъде решен този въпрос. Защото иначе виждаме какво се случва - безхаберие или безпаричие на собствениците, които гледат само дали не могат да вземат някой лев от наем, безхаберие на властите - общински и държавни, неспособност или нежелание да се спре един процес, който заплашва градската среда не само в столицата, но и във всички други областни и общински центрове на страната.

Понеже моят роден град е София, чувствам я като наш общ дом, най-добре познавам обстановката тук и убедено твърдя - изобщо не става въпрос само за финансово несъстоятелни частни собственици на подобни имоти, като обикновено при тях причината е в разделението на имота между много наследници, които не успяват да постигат общи решения. Много сгради, които принадлежат на банки, на общини, на държавната администрация също са в окаян и абсолютно неприемлив вид. Мога да дам и доста примери. И да започна направо от самото сърце на столицата - бившия царски дворец, независимо че специално той е в 24-ти МИР. Примерите са безброй и те не са само в един район или само в централната градска зона. Институциите непрекъснато ни убеждават, че правят нещо, но резултатите не са видими. Сградите се рушат, градската среда придобива уродливи форми, като вместо да осъществява възпитателен и зареждащ психиката ефект, изобилства от "скелети" на необгрижени здания - символи.

Проблемът е голям и в 23-ти МИР - София, но и във всички останали избирателни райони на страната. Той може да бъде решен първо с категоричност на законодателя. Народните представители в следващия парламент трябва да наложат императивно, т.е. безапелационно, режим на поддържане на тези безценни паметници на културата и архитектурни забележителности. В доста други страни в ЕС има чудесни примери как се прави това. Законът там не се интересува нито от финансовите възможности на собствениците, нито от грамотността на общините да преценят кое е ценно в недвижимото наследство. Той просто налага с нормите си възможности:

• поддържане от собствениците или ползвателите на сградите в подобаващ вид, съобразно и с оценката на специалистите по паметници на културата

• при неподдържане на сградите - налагане на наистина сериозни глоби

• при невъзможност за справяне с проблемите в поддръжката - отпускане на помощ в определен размер, или ако той е твърде голям - преминаване на собствеността към общините за осигуряване на достойно стопанисване

Ние не бива да забравяме, че до нас е достигнала малка част от блясъка на Стара София преди Втората световна война, унищожен в голяма степен от бомбардировките през 1943-44 г., когато наред с 2500 граждани, погиват и над 12 000 здания. Абсолютно непростимо е да не пазим малкото ни останало архитектурно наследство, да разчитаме на явно несъществуваща съвест на много собственици и ползватели, при положение, че 30 години наблюдаваме толкова много примери на нелепо отношение и толкова малко на уважително към това културно богатство. Ще направя всичко възможно да променим това, въпреки огромното закъснение и да спасим последните останали строителни съкровища на нашия град", категорична е инж. Таня Иванова. Тя е и водач на листа №9 в 23-ти МИР - София, ДПС.

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Неплатена форма

Сподели във facebook.com