Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?

Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на Комисията по земеделие в Народното събрание.

“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.

Знаете ли колко бързо се обезценява труда на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвача, за да стигне до пазара?

На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.

Мерките

“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.

В Комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията в Комисията по земеделието, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.

В същото време по конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взима независими решения.

За да се справим с този проблем, това което правим е, да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“

Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието от пълния разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизовдителите:

“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“

Земеделието в условията на пазарна икономика

“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“

Сподели във facebook.com