Обучение на тема „Изкуственият интелект – опасности и възможности за реализация на младите хора в демократична среда“* организира Сдружение „Екопрограма“ за студентите от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Инициативата се реализира с подкрепата на програма „Еразъм+“ и Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), както и със съдействието на екипа на иконоческия ВУЗ №1 у нас.

Лектор беше евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), доктор на природните науки към Университета в Саарланд, Германия, член на Комисията по външни работи на ЕП, дискутира със студентите, изучаващи дисциплината „Бизнес логистика“ бъдещето на изкуствения интелект (ИИ). Събитието привлече студенти от различни потоци, които активно се включиха в с въпроси и споделяха своите мнения. Темата за ИИ става все по-актуална, защото младите хора ще изграждат своето бъдеще – лично и професионално – в условията на бързо развиващи се технологии. От страна на домакините в срещата взеха участие: доц. д-р Николай Драгомиров, ръководител катедра „Логистика и гл. ас. д-р Лиляна Михова вериги на доставките“.

Пред студентите Ковачев отбеляза, че „ЕС е пионер на световно ниво по отношение на регулациите спрямо ИИ, като е ясно, че законодателството не може да стои на едно място, тъй като технологиите се развиват. Основният законодателен принцип, който спазваме, е, че всичко, което е забранено да правиш или изговаряш офлайн, трябва да е забранено и онлайн“. Той отбеляза, че ЕС има приети регулации, които се развиват, но в други части на света, като САЩ, не искат да има регулации. Посочи, че ChatGPT трябва да се ползва критично, защото се захранва от популярни източници, които не винаги са коректни и в тази връзка посъветва студентите да му подават вярна информация. Допълни, че опасности има както в политиката, така и в икономиката и финансите.

„Европейските технологични компании не успяха да са на нивото на технологичните компании от САЩ по „N“ на брой причини, което доведе до задушаване на иновациите поради регулации. Широко застъпено е мнението, че ИИ не трябва да работи върху системи, които са важни, като здравеопазването например, или да взима важни решения за отделния човек или обществото. Не виждам нуждата да му се дават права. Той е инструмент на хората и основното правило е да не ни вреди. Дебатът дали ще ни навреди е дебат, който в момента водим.“

В хода на дискусията Ковачев обяви, че въпреки бързото навлизане на електронните валути и засилващата се дигитализация,плащането в брой ще остане възможно и в бъдеще. Той подчерта, че наличните пари все още играят важна роля в икономиката, а възможността да оставаме анонимни при опериране с лични сресдтва е право, което трябва да запазим.По думите му, парите в брой са не само средство за разплащане, но и символ на финансова свобода и лична автономия. Те осигуряват възможност за избор – всеки гражданин да реши сам дали да извършва транзакциите си по дигитален път или по традиционния начин.

Студентите повдигнаха въпроса за потенциалната опасност изкуственият интелект и свързаните с него регулации да навлязат прекомерно в личното пространство на гражданите и да ограничат техните права в ежедневието. Те изразиха притеснение, че прекомерният контрол и събирането на данни могат да доведат до нарушаване на личната свобода и поверителност.

В отговор Ковачев заяви, че темата е изключително чувствителна и подчерта, че заедно с колегите си от ЕП е гласувал против предложенията, позволяващи алгоритмите да проследяват личната кореспонденция на гражданите в приложения за съобщения. Той поясни, че макар целта да е превенция на злоупотреби и престъпления в онлайн среда, подобна мярка би застрашила правото на личен живот и свободата на общуване.

Като пример за нарастващото влияние на технологиите беше посочен и случаят с Албания, където за първи път в света изкуствен интелект заема позицията на министър. Ковачев обаче уточни, че този казус има по-скоро ПР характер, отколкото да представлява реален пример за навлизане на изкуствения интелект в управленските процеси.

Той подчерта, че подобни инициативи целят най-вече да привлекат обществено внимание към темата за дигитализацията, но не следва да се възприемат като модел за бъдещето на управлението. По думите му, контролът чрез алгоритми няма да бъде прилаган в реалната политика, където водеща остава ролята на хората – тези, които ще вземат решенията и занапред.

Освен това Ковачев обособи като неприятен, но значим феномен при използването на ИИ дезинформацията. Обърна внимание на една психологическа черта на човека, която води до самоманипулиране – възприемането на това съдържание, което отговаря на базисната ценностна нагласа и когато насреща има такава информация ние вярваме, което е опасно, защото тя може да не е вярна или правилна. „Бъдете критични, проверявайте от няколко източника“, посъветва той студентите, давайки пример с пропагандата, свързана с войната в Украйна. Той увери, че чатконтрол няма да има, както и няма да има само дигитално евро.

„Дали всички професии ще станат ненужни все още не може да се каже, но със сигурност професиите на бъдещето са свързани с цифровата икономика във всички сфери. Аз съм оптимист, че при разумно използване на тези технологии няма да има липса на работни места, а напротив, ще се създават нови, които да бъдат използвани в полза на обществото.“

Пред участниците в дискусията беше представен и специално изготвеният „Дигитален наръчник с информация за меките умения, ключовите компетентности и подходите за тяхното развитие, необходими за личностната и професионална реализация на младите хора“ (СВАЛИ ТУК!), създаден от Сдружение „Екопрограма“ в рамките на проекта.

Проектът на „Екопрограма“ се реализира в период, когато Европа активно преосмисля границите между технологията и човечността. В центъра на обществения дебат все по-често застават теми като етиката на изкуствения интелект, опазването на личната неприкосновеност и бъдещето на демократичните ценности. Именно в този ключов момент българските младежи получават възможност не просто да бъдат наблюдатели, а да се превърнат в активни участници и вдъхновители на промяната.

*Проектът "Изкуственият интелект - опасности и възможности за реализация на младите хора в демократична среда" (2025-1-BG01-KA154-YOU-000298543) на Сдружение „Екопрограма” по програма Еразъм+ и със съдействоето на ЦРЧР.

Егор Глазунов

Сподели във facebook.com