Обучение на тема „Изкуственият интелект – опасности и възможности за реализация на младите хора в демократична среда“* организира Сдружение „Екопрограма“ за студентите от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Инициативата се реализира с подкрепата на програма „Еразъм+“ и Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), както и със съдействието на екипа на иконоческия ВУЗ №1 у нас.

Лектор беше евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който е член на Бюрото в ЕП.Събитието привлече студенти от различни потоци, които активно се включиха в с въпроси и споделяха своите мнения. Темата за ИИ става все по-актуална, защото младите хора ще изграждат своето бъдеще – лично и професионално – в условията на бързо развиващи се технологии.

В хода на дискусията Ковачев обяви, че въпреки бързото навлизане на електронните валути и засилващата се дигитализация,плащането в брой ще остане възможно и в бъдеще. Той подчерта, че наличните пари все още играят важна роля в икономиката, а възможността да оставаме анонимни при опериране с лични сресдтва е право, което трябва да запазим.По думите му, парите в брой са не само средство за разплащане, но и символ на финансова свобода и лична автономия. Те осигуряват възможност за избор – всеки гражданин да реши сам дали да извършва транзакциите си по дигитален път или по традиционния начин.

Студентите повдигнаха въпроса за потенциалната опасност изкуственият интелект и свързаните с него регулации да навлязат прекомерно в личното пространство на гражданите и да ограничат техните права в ежедневието. Те изразиха притеснение, че прекомерният контрол и събирането на данни могат да доведат до нарушаване на личната свобода и поверителност.

В отговор Ковачев заяви, че темата е изключително чувствителна и подчерта, че заедно с колегите си от ЕП е гласувал противпредложенията, позволяващи алгоритмите да проследяват личната кореспонденция на гражданите в приложения за съобщения. Той поясни, че макар целта да е превенция на злоупотреби и престъпления в онлайн среда, подобна мярка би застрашила правото на личен живот и свободата на общуване.

Като пример за нарастващото влияние на технологиите беше посочен и случаят с Албания, където за първи път в света изкуствен интелект заема позицията на министър. Ковачев обаче уточни, че този казус има по-скоро ПР характер, отколкото да представлява реален пример за навлизане на изкуствения интелект в управленските процеси.

Той подчерта, че подобни инициативи целят най-вече да привлекат обществено внимание към темата за дигитализацията, но не следва да се възприемат като модел за бъдещето на управлението. По думите му, контролът чрез алгоритми няма да бъде прилаган в реалната политика, където водеща остава ролята на хората – тези, които ще вземат решенията и занапред.

Пред участниците в дискусията беше представен и специално изготвеният „Дигитален наръчник с информация за меките умения, ключовите компетентности и подходите за тяхното развитие, необходими за личностната и професионална реализация на младите хора“ (СВАЛИ ТУК!), създаден от Сдружение „Екопрограма“ в рамките на проекта.

Проектът на „Екопрограма“ се реализира в период, когато Европа активно преосмисля границите между технологията и човечността. В центъра на обществения дебат все по-често застават теми като етиката на изкуствения интелект, опазването на личната неприкосновеност и бъдещето на демократичните ценности. Именно в този ключов момент българските младежи получават възможност не просто да бъдат наблюдатели, а да се превърнат в активни участници и вдъхновители на промяната.

*Проектът "Изкуственият интелект - опасности и възможности за реализация на младите хора в демократична среда" (2025-1-BG01-KA154-YOU-000298543) на Сдружение „Екопрограма” по програма Еразъм+ и със съдействоето на ЦРЧР.

 Егор Глазунов

Сподели във facebook.com