Брюксел планира да изтръгне титлата световен лидер за производство на батерии за електрически превозни средства от Азия, като „зареди“ допълнително европейското производство на батерии и наложи строги екологични критерии. Именно те ще направят европейските продукти фактически глобален стандарт. Новото законодателство на ЕС се стреми да направи европейските батерии най -зелените в света, като определя ограничения за въглеродни емисии в производството, ще задължава производителите да използват рециклираното съдържание и ще налага проверки за предотвратяване на злоупотреби с труда при веригата за доставка на батерии. Това е описано специалния доклад „Устойчивите източници на батерии“ (Sustainable sourcing of batteries) на изданието Euractiv.

Като цяло Китай, Япония и Южна Корея са най-значимите производители на батерии в света, което прави Азия световната електроцентрала на батериите за електрически превозни средства. Северна Америка е вторият по големина производител, като Европа взема бронзовото трето място. Постоянното преминаване към електрически превозни средства и повишената зависимост от смартфони през последните години доведоха до нарастване на търсенето на батерии в Европа. Според оценките на ЕС глобалното търсене на батерии ще се увеличи 14 пъти до 2030 г., като се очаква блокът да представлява 17% от това търсене.

Лидерите на ЕС вярват, че Европа може да утвърди своето място на световния пазар на батерии, като направи европейските батерии синоним за устойчиво развитие. „Батериите, пуснати на нашия пазар, независимо от техния произход, ще бъдат устойчиви“, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович, говорейки малко след като изпълнителната власт на ЕС представи предложената на ЕС за регулация при батериите през декември миналата година. Всъщност спазването на критериите за зелено производство на ЕС вероятно скоро ще бъде предпоставка за продажба на батерии в рамките на общността.

Стефано Соро, служител в дирекцията на вътрешния пазар на Европейската комисия, заяви, че ЕС ще определи по същество глобални стандарти. Той нарече ЕС „неизбежен пазар за всички, които искат да правят бизнес“, позовавайки се на позицията на блока като най -големия пазар в света. Европейската комисия също иска да намали зависимостта на Европа от други нации при доставката на суровините, необходими за производството на батерии. В момента около 65% от кобалта се добива в Демократична република Конго, а повечето от литиевите мини в света в момента се намират в Южна Америка.

Подкрепеният от Комисията Европейски алианс за суровини, създаден през 2020 г., има за цел да засили достъпа на ЕС до редки метали, докато Европейският алианс за батерии, създаден през 2017 г., се стреми да засили европейския производствен капацитет при батериите.

Тези съюзи са важна част от усилията на Брюксел да оттласне континента от употребата на батерии азиатско производство в полза на домашно произведените клетки и акумулатори. Всъщност вицепрезидентът Шефчович вече си е поставил за цел да задоволи вътрешното търсене на батерии единствено от производителите от ЕС до 2025 г.

Регулации за батериите в ЕС

Най-важният законодателен акт за постигане на двойните цели за по-голяма устойчивост и повишена самодостатъчност на батериите е новият регламент на ЕС за батериите, представен през декември 2020 г. Проектът в момента се обсъжда от законодателните органи на ЕС: Европейският парламент и Съветът, представляващи 27-те държави-членки на ЕС. Регламентът е забележим с това, че обхваща всеки етап от процеса на батерията, от извличането на суровини, до производството и до евентуалното изхвърляне на батерията.

Той заменя вече остарялата директива за батериите от 2006 г., като я актуализира, за да отразява напредъка в технологиите и техниките за рециклиране. За разлика от директивата от 2006 г., която позволява на държавите -членки да адаптират закона към националните си условия, новото предложено законодателство ще се прилага еднакво в страните от ЕС. В допълнение към стандартите за устойчивост, регламентът определя критерии за производителността и издръжливостта на батериите и подобрява прозрачността чрез изискванията за етикетиране. Това включва въвеждането на така наречените „паспорти за батерии“, които ще покажат произхода на материалите, използвани в батерията. Тези изисквания за етикетиране ще удължат живота на батерията и капацитета на зареждане, давайки на потребителите по -добро разбиране за това колко добре функционира батерията.

Предвижда се предоставянето на тази информация да помогне за изграждането на доверие в пазара на батерии втора употреба - ключов елемент за превръщането на електрическите превозни средства в достъпни за повече потребители.

Измерване на въглеродния отпечатък

Очаква се предложените изисквания за екологични критерии да намалят значително броя на чуждите „външни“ батерии, които се продават в Европа. От 1 юли 2024 г. производителите на батерии, които не маркират ясно въглеродния отпечатък на своите промишлени и електрически батерии, ще бъдат изправени пред изключване от пазара. От 2027 г. пък ще се прилага ограничение на въглеродните емисии. Това изискване се оказа противоречиво, като възникнаха въпроси относно метода на изчисление за оценка на въглеродния отпечатък на батерията.

„Изчисляването на въглеродния отпечатък на ниво производствено предприятие би могло да бъде осъществимо, но това би довело до неравенство в резултатите в зависимост от мястото на производство и по този начин би объркало крайните потребители“, казват ACEA – организация, представляваща интересите на автомобилната индустрия в Европа.  В допълнение към почистването на производствения процес, регламентът има за цел да улесни по -кръговия подход при изхвърлянето на батерии. Всяка батерия трябва да бъде проектирана по начин, който позволява да се отстранят ценните суровини в нея.

Използването на рециклирано съдържание ще се превърне в задължителна част от производството на батерии - ход, който ЕС казва, че ще насърчи „кръговата икономика“, при която стоките се използват повторно или се рециклират, вместо да се изхвърлят.

Благодарение на увеличеното рециклиране и повторна употреба на благородни метали, количеството първоначални суровини, които трябва да бъдат извлечени за захранване на европейските батерии, постепенно ще намалее, е записано още в мотивите на Комисията.

Задължително рециклирано съдържание за кобалт, олово, литий и никел

От 2027 г. количеството рециклиран кобалт, олово, литий и никел във всяка електрическа батерия трябва да бъде оповестено публично, като задължителните минимални нива започват от 2030 г. Тези нива ще бъдат разпределени с течение на времето, за да се гарантира, че в системата има достатъчно рециклирани батерии за постигане на целите.

Задължителните изисквания за рециклиране ще започнат от 12% за кобалт, 85% за олово, 4% за литий и 4% за никел през 2030 г. и ще се повишат до 20% за кобалт, 10% за литий и 12% за никел до 2035 г.

Комисията също така значително повиши целите за събиране на страните от ЕС до 65% от преносимите батерии до 2025 г. и 70% до 2030 г., спрямо настоящата цел на ЕС за събиране на 45% от преносимите батерии. Големите батерии, включително тези, използвани в електрически превозни средства, трябва да бъдат събрани и рециклирани изцяло.

Тези мерки обаче не срещнаха всеобщо одобрение. По -рано Полша постави под съмнение възможността за постигане на 70% цел за събиране до 2030 г., докато България заяви, че графикът е „нереалистичен“. ACEA също така предупреди, че задължителните нива на рециклирано съдържание ще повишат цената на батериите, което ще направи електрическите превозни средства по-скъпи. Освен това те изразиха загриженост, че заключването в специфични изисквания може да задуши иновациите в бързо развиващата се индустрия.

Предотвратяване на нарушения на правата на човека

Повечето метали, използвани в производството на батерии, в момента се доставят предимно от развиващите се страни. И търсенето се ускорява. Текущите оценки на ЕС предвиждат, че блокът ще се нуждае от близо 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050 г. в сравнение със сегашните доставки.

Добивът на тези метали доведе до противоречия. През 2016 г. организацията Амнести Интернешънъл изпрати стресиращи доказателства до технологичната индустрия, когато публикува доклад, разкриващ, че 35 000 деца работят в кобалтовите мини в Демократична република Конго. Страна е водещият производител на метал в света. Докладът доведе до отвращение сред законодателите и потребителите, а индустрията обеща да се справи със злоупотребите при веригата на доставки. „В някои области на света добивът на кобалт е свързан с нарушения на човешките права, детски труд и животозастрашаващи условия на труд“, каза Стефано Соро, потвърждавайки, че регламентът ще играе „значителна роля“ за прекратяване на злоупотребите.

Съгласно предложената регулация на батериите, компаниите, които не действат срещу тези злоупотреби, ще се сблъскат със забрана на пазара на ЕС. Внимателно спазвайки насоките на ОИСР за етично снабдяване със суровини, предложението ще изисква проверка на третите страни, извършена от акредитирани органи.

Промишлеността на суровините като цяло приветства предложените правила, запазвайки критики за наличното време за прилагането им. „Политиките за надлежна проверка ще трябва да бъдат приложени, но също така резултатите ще трябва да бъдат проверени от трети страни за оценка и цялата тази система от проверки ще трябва да бъде установена на национално ниво“, каза Франческо Гатилио, директор по въпросите на ЕС в групата от производители на батерии Eurobat. „Не смятаме, че една година е достатъчна, за да се свърши всичко това.“

Въпреки това, за индустрия, опетнена от доклади за експлоатация на работници, проверката на източника на батерии може да предложи път към изкупуване. Марк Мистри, старши мениджър в Института за никел, заяви, че е сигурен, че компаниите в бранша ще приемат изискванията за надлежна проверка като възможност „да демонстрират, че [те] са готови да идентифицират и да се справят с екологичните, социалните и управленските рискове“.

Сподели във facebook.com