ЮНЕСКО изключва поредни български резервати от списъка с биосферни паркове

Свързани новини

17.09.2021 15:00 1 | Прочетена (141)

Комитета на ЮНЕСКО съобщи, че изключва от списъка си два български биосферни парка. Справка в доклада за днешното заседание на организацията показва, че става въпрос за националните резервати "Бистришко бранище" и "Чупрене", които са загубили престижния статут заради неподадени документи от страна на българските власти.

Това са поредните две български територии, които губят статута на биосферни паркове от 2013 г. насам. На миналогодишното заседание на комитета България доброволно е оттеглила от списъка на ЮНЕСКО резерватите Алиботуш, Баюви дупки-Джинджирица, Мантарица и Парангалица. Отпадането от вчера на "Бистришко бранище" и "Чупрене" е заради забавяне на документи, въпреки декларации от националното координационно звено по програмата на ЮНЕСКО, че те са в процес на подготовка от Столична община и община Чупрене. При представяне на нови кандидатури за номинация, двата резервата могат да бъдат разгледани отново.

Критерии за биосферни паркове и програмата на ЮНЕСКО

България се присъединява към програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство. ЮНЕСКО обявява нови критерии за биосферните паркове през деветдесетте години, но от българските територии само 4 са удостоверени по новите правила, като са подали нужните обновени документи едва след 2017 г.

Програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО избира биосферни резервати като строго охранявани територии с уникална флора и фауна. Целта на биосферните резервати е била да служат за еталон на първичното състояние на екосистемата и чрез данни от научни и изследователски дейности да дават оценка на човешкото влияние.

Днес критериите на програмата се отнасят до развитие на общностите на базата на

 


природните условия и при опазването им. Така вместо с биосферни резервати тя вече работи с биосферни паркове. Това са територии, които доказано демонстрират добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности. Важното за биосферните паркове е те да имат подкрепата на местните общности и да кандидатстват за този статут по инициатива именно на местни хора, които виждат смисъл в развитие заедно с опазване на природата.

Последният принцип е залегнал във факта, че документацията за поддържане на статута на биосферните паркове трябва да се подаде от съответната община. България започва обаче да пререгистрира своите биосферни резервати едва през 2017 г. Това не е направено в срок от общините Чупрене и Столична, заради което резерватите "Чупрене" и "Бистришко бранище" губят днес статута си.

Така от 14 български биосферни парка в обновения списък след отпадането на последните два за страната ще има само 4. Тези 4 признати в момента биосферни парка са "Узунбуджак" (част от Странджа, около Малко Търново), "Червената стена" (част от Родопите, край Асеновград), "Централен Балкан" (цялата територия на националния парк) и "Сребърна" (съвпадащ по територия с резервата).

Национални резервати и планове за управление

Резерват "Бистришко бранище" е национален резерват от 1934 г., когато с постановление на Министерския съвет части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителността, която е типична за планината – вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. От 1977 г. е включен като биосферен резерват в програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

На фона на загубения статут от програмата на ЮНЕСКО за резерват "Бистришко бранище" екоминистерството съобщи вчера положителна новина. Служебният министър на околната среда Асен Личев е подписал разработвания по европейски проект План за управление на резервата, който е задължителен за всяка национална защитена територия, но не бе приет досега.

Планът за управление на резерват "Бистришко бранище" и приет заедно с плана за управление на резерват "Торфено бранище".

Плановете за управление са задължителни за териториите, опазвани по силата на националния Закон за защитените територии (ЗЗТ). И двата резервата, за които се очаква обнародване на документите, се намират в Природен парк "Витоша", за който също има незавършена процедура по обновяване на плана за управление по ЗЗТ.

Към момента за Витоша, както и за повечето от останалите 11 природни парка, действа старият План за управление, който бе атакуван при опита за актуализация като консервативен и проектантите предлагаха урбанизация на голяма част от природния парк. На фона на действащия все още консервативен първоначален план за управление на Витоша, три природни парка все още нямат задължителния си документ, определящ целите, зоните и мерките за опазването им. Това са "Българка", "Сините камъни" и "Странджа", за които неразписаните правила позволяват застрояване и други увреждания поради липса на ограничения.

Повечето природни паркове частично съвпадат и с територии, защитени от европейската природозащитна мрежа "Натура 2000". За нея обаче липсващите заповеди с конкретни мерки и режими за опазване за всяка защитена зона спрямо особеностите ѝ са стотици.

 

 

 

Facebook Сподели във facebook.com

Коментари

  • 001 Mobile Application
    05.10.2021 09:19

    I enjoy you because of all your efforts on this blog. My mum enjoys getting into internet research and it is obvious why. I learn all about the powerful way you make functional solutions via the web blog and therefore invigorate contribution from visitors on this area of interest plus our own princess is in fact becoming educated a lot. Enjoy the remaining portion of the new year. Your doing a useful job. blog I always use url shortener It is very helpful.

econews.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.






Приятели: слава бг | 19min |