Запасите от риба в Черно море стават все по-малко, а стопанският риболов нанася все повече екологични щети. Критично застрашени са запасите от скумрия, а дългоопашатото попче вече е в историята, безвъзвратно загубено, съобщава euractiv.bg. Застрашени са всички видове есетри и карагьоз. Сред бозайниците изчезнал е тюленът монах, афалата се среща рядко, а обикновеният делфин е сред уязвимите видове. Тревожната картина очертава докладът  “Българският риболов и аквакултури в Черно море – икономическо значение, екологично въздействие и природни фактори на влияние”, разработен от международната природозащитна организация WWF в сътрудничеството с Българската академия на науките (БАН).

В Европейския парламент българският евродепутат Иво Христов също алармира преди дни, че в Черно море цари свръхулов, от който е пощаден само един вид риба – цацата. Под риск са всички останали.

На ръба

“Черно море е близо до т. нар. “червена линия”, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо влияние оказва промишленият риболов, тъй като директно унищожава значителна част от популациите на определени видове“, посочва гл. ас. д-р Радослава Бекова от института по океанология към БАН и автор на проучването, което бе обявено от WWF есента на 2020 г.

Данните красноречиво показват, че общо над 50% от площта на морското дъно до 100 метра дълбочина е подложена на значим натиск от абразия вследствие на активен риболов.

---

Тревожността на картината става още по-красноречива при сравнение със Средиземно море. От видовете растения и животни, които обитават Средиземноморския басейн, у нас се срещат по-малко от 10% “Друг от основните проблеми е незаконният, недокладван и нерегулиран риболов, който намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя добросъвестните рибари в неравностойно положение и отслабва крайбрежните общности“, добавя още гл. ас. д-р Бекова.

Тревожните тенденции бяха уловени от доклад на Европейската комисия още във вече далечната 2015 г., но освен регистриране на проблема не последваха конкретни действия. Тогава служителите от Брюксел отбелязаха, че 74% от рибните запаси в Черно море, са прекомерно или напълно експлоатирани или унищожени, а 17% се възстановяват, след като са били увредени.

Директно бе посочено, че свръхуловът е систематичен отгоре надолу по хранителната верига – първо големите хищници – есетрите, черноморските акули и делфините, после паламудът, скумрията и калканът, и в последните години цацата и хамсията.

Време е за действие

Надежда за набелязване на адекватни мерки за спасяване на рибните запаси в Черно море обаче се вижда на хоризонта. В средата на май т.г. Комисията по рибно стопанство в Европейския парламент прие с 25 гласа “зa”, 0 “против” и 3 “въздържал се” доклад на българския евродепутат Иво Христов на тема

“Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море”.

В доклада си Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, именно акцентира върху факта, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов, поради което призовава да бъдат предприети спешни действия за справяне с проблема. Любопитен детайл е, че за последно подобен документ е бил обект на работа в ресорната парламентарна комисия преди близо 10 години.

“От 60-те години на миналия век Черно море търпи драматични екологични промени. Още в декларацията от срещата на министрите в София от 7 юни 2018 г. беше подчертана необходимостта от сътрудничество по въпросите, свързани с риболова в Черно море, като например устойчивостта на морските ресурси, подобряването на събирането на данни и борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов”, се посочва в доклада на българския евродепутат. Така, въпросът за засилване и набелязване на нови мерки срещу нелегалния риболов остро се поставя от българския евродепутат.

Иво Христов директно алармира, че в Черно море цари свръхулов, от който към момента е пощаден само един вид запас на риба – цацата. “След десетилетия на увеличаващ се натиск от страна на човека върху морската и речната екосистеми на Черно море и река Дунав, последните данни сочат, че само един запас (цаца) се счита за устойчиво експлоатиран и че други рибни запаси са обект на прекомерен улов – до степен, че някои от тях са пред изчерпване”, алармира Иво Христов.

Повече стимули за фермите за аквакултури

Българският евродепутат акцентира върху световното търсене на протеини и предлага да се въведат допълнителни стимули за производство на аквакултури, отгледани във ферми (риби, миди и други мекотели, раци и др.). Тази мярка със сигурност ще намали натиска върху дивите запаси, подчертава той.

Общият брой на активните рибовъдни стопанства е 764, по данни на Изпълнителната агенция по рибарство. От тях, 730 са за сладководни аквакултури, а само 34 – за морски аквакултури.

Основният вид от морските аквакултури, отглеждани в крайбрежните акватории на страната, е черната морска мида. Христов предлага и стимули към дребните рибари, за да се запази поминъка им, а и тяхната дейност вреди значително по-малко, спрямо промишления риболов.

“Към дребномащабните рибари трябва да бъде прилаган индивидуален подход, техният поминък е несигурен, а доходите им са по-ниски в сравнение с други сектори. Това ги прави особено уязвими по отношение на непредвидени събития или кризи. Призовавам компетентните органи в крайбрежните държави членки да включат представители на дребномащабния риболов в изготвянето на политиките и техните обсъждания”, посочва още българският евродепутат.

Той приканва и местните рибарски общности да обмислят въвеждането на наименование за произход за продукцията от Черно море, като произхождаща от област с регионално или местно значение.

Морков и тояга с квотата от калкан

От години Брюксел строго контролира улова на калкан в Черно море заради ограничени запаси. Драстично увеличение с 32% бе дадено през 2019 г., което да важи за 2020 г. Това решение отреди България и Румъния да могат да добият 150 тона от този вид риба или по 75 тона за всяка една от двете държави. Очаквано екоорганизациите реагираха остро на повишения улов.

Еврокомисията влезе в обяснителен режим и посочи, че е увеличила квотата от 57 на 75 тона за държава, защото запасите от този вид риба вече са устойчиви и за разлика от преди 3 години вече преобладават зрели индивиди, готови за размножаване, а не млади форми.

Все пак ЕК си взе бележка. За 2021 г. България и Румъния отново получиха квота от по 75 тона, но за първи път бе въведено ново правило. Българските рибари ще могат да ловят това общо количество не само в Черно море, но и в Средиземно море.

Гъвкавата мярка подтиква цялото количество да не бъде добито от морето край България и така да запази част от популацията.

А иначе днес в Черно море са известни около 130 вида риба, малка част от които имат стопанско значение за българския риболов. Това са калкан, трицона (цаца), сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби, меджид, атерина, акула, паламуд. Видове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни.

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов е около 8 602 тона, от които 8 546 тона в Черно море и 53,7 тона – в река Дунав.

Проблемът с намаляващите запаси от риба в Черно море вече е шумно повдигнат в Европейския парламент и то от български евродепутат Иво Христов. Очаква се докладът му да бъде гласуван в пленарна зала по време на заседанието на Европейския парламент в първата половина на юни, предстои да видим резултатите.

 

 

 

 

 

Сподели във facebook.com