Челопеч-най-голямата кражба в историята ни

18.07.2012 14:02 2 | Прочетена (3703)

Извличането на златото от  находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е най-голямата кражба в историята на България.
Тезата застъпи пред "Атака"  един от най-добрите ни геолози проф.  Вълко Гергелчев. Всъщност златно- медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа. По данни  от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите са оценени на 1,100 млрд. тона руда. През 1977 г.
по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона
и продължават да бъдат намалявани вследствие добива - от 1954 г. до 1995 г. се добиват по 8,6 млн. тона руда със златно съдържание 2,9 гр/тон и чисто злато 24,8 тона, после от Министерството на околната среда и водите добивът е сведен до 34 тона, а откакто находището се експлоатира от "Челопеч Майнинг" ЕАД, дъщерна фирма на канадската компания "Дънди прешъс металс" (ДПМ)- до 30 млн. тона през 2007 година, обясни проф. Гергелчев.
Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с ДПМ, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато, сребро и мед.
През 2003 г. обаче министърът от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява смешната такса от 1,5% на трагичните вече 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.Стигаме до 2008 г., когато кабинетът на
Тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания
"Дънди прешъс металс", който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява едва 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. "По-високата концесионна такса стана възможна след протести на учените геолози", припомни проф. Гергелчев. Така очакваната печалба само от злато и мед е 5, 735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 70 млн. до-дара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго - при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. - по стари цени на металите, посочени от ДПМ - те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. "Дънди" се коригират - те обявяват, че печалбата им ще е 5813 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7, 5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
Ако прибавим към печалбата и останалите основни компоненти в находището - цинк, олово, живак, германий и сяра, то тя ще достигне 13,143 млрдлв. При това положение таксата пада на 5, 35%. Би трябвало обаче към нея да се прибавят и добивите от допълнителните метали и елементи - селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий и платина.
Тогава общата печалба ще скочи на 19,867 млрд. лв. Но това не е всичко. От съща-та нищожна такса "Дънди" си удържа пари за превоза на концентрата първо до Намибия, а сега и до Канада. Излиза, че хем ни грабят, хем ни карат да си плащаме за техния тарикатлък.
През 2007 г. у нас е внесено оборудване за отделяне на арсена от златото, но и до момента инсталацията не е монтирана. И няма признаци това въобще да бъде сторено. Би следвало българската държава да държи отговорни за това ДПМ, но неизвестно кой чиновник очевидно си затваря очите, защото никой не е глобен.
"Затова смятам, че е редно да бъде направено ново прогнозиране и проучване на находището в Челопеч. Допускам, че то може да да се окаже най-голямото в Европа и да осигури още много милиарди лева печалба. На кого обаче е друг въпрос, тъй като в момента концесията се държи от "Дънди". Би трябвало подобно огромно находище да принадлежи на народа, в чийто земи е открито. Именно затова
подкрепям предложението на Волен Сидеров за одържавяване на находището
в Челопеч, преоценка на неговите залежи и контрол над извличането на благородния метал от страна на държавата, както е във Франция. Не смятам, че е необходимо да се сключва договор за концесия с външна компания, тъй като споделям идеята, че подобно богатство може да е само национално", категоричен бе именитият ни геолог
Професорът разкри още, че поликомпонентното находище в Челопеч, което съдържа 6 основни и 12 допълнителни елементи, е уникално със своята икономическата рентабилност. Ако го сравним с най-голямото находище на злато, което се намира в Румъния - "Рошия" - Монтана, което съдържа 250 тона злато и 1370 тона сребро, ще стане ясно, че печалбата от златото и среброто в румънското находище е два пъти по-малка от тази в Челопеч. Доходът от нашето злато е 15 592 млрд. долара срещу 8,870 млрд. долара от румънското.
Очевидно северните ни съседи са по-далновидни от нас, тъй като са дали концесия не на и "Дънди", а на смесената канадско-румънска фирма. В нея Румъния държи 35% от акциите, докато ДПМ - 65%. Излиза, че
румънците прибират 4 пъти по-висок процент от нас
По думите на проф. Гергелчев като страна член на ЕС България трябва да спазва европейската практика, която е да не се допускат чужди фирми до стратегически ресурси на отделните страни като злато и сребро.
Имаме и платиноиди, а те са сред най-скъпите метали -58 млн. долара за тон срещу 53,8 млн. за тон злато.
Припомняме, че единствено АТАКА настоява концесиите на подземните ни богатства да преминат в държавни ръце, което е единственият сигурен изход от икономическата и финансова криза, в която живеем през последните 23 години.

източник: в. "Атака"

Facebook Сподели във facebook.com

Коментари

Няма коментари към тази новина !

econews.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.






Приятели: слава бг | 19min |