До 2100 г., глобалните климатични промени ще доведат до  значителни промени в растителните екосистеми, които обхващат почти половината от земната повърхност. Така почти 40% от сухоземните екосистеми ще претърпят промяна - гори, пасища и тундра, твърди ново проучване направено от НАСА и водещи университети на базата на компютърно моделиране, пише Сайънс Дейли.

Изследователи от лабораторията на НАСА и Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, Калифорния, разследват как през следващите десетилетия растителният живот на Земята ще реагира климатичните промени, в отговор на покачващите се нива на на парникови газове, произведени от човешката дейност. Резултатите от проучването са публикувани в списание "Климатични Промени“.

Компютърният модел прогнозира драстично увеличаване на екологичните промени в биосферата на Земята като много растителни и животински видове ще бъдат изправени пред засилващата се конкуренция за оцеляване, причинена от нахлуване на нови видове на площите, на които живеят други видове. Земната повърхност, която не е покрита от лед или пустиня се очаква да загуби най-малко 30% от растителната си покривка, което ще наложи както на хората, така и на животните да мигрират и да се приспособяват. Мрачните прогнози не спират дотук. Учените твърдят, че изменението на климата ще наруши екологичното равновесие между взаимозависими и често застрашени растителни и животински видове, което ще намали биологичното разнообразие и ще се отрази неблагоприятно на запасите от вода, енергия, въглерод и т.н.

"Вече повече от 25 години учените предупреждават за опасностите, предизвикани от изменението на климата", казва Джон Бергенген, ръководител на изследването. "Нашето изследване предлага един нов поглед върху изменението на климата и проучва какви ще са екологичните последици от покачването с няколко градуса на глобалното затопляне. Топенето на ледниците и покачването на морското равнище са очевидни и важни последици, но в крайна сметка ще има такива, които не са толкова очевидни, но са по-важни", твърди ученият. Промените в климата застрашават растителните видове, които са се адаптирали еволюционно  в продължение на многобройни поколения към климат с определени характеристики.

Съвременните екологични промени са много по-бързи отколкотo тези в края на последния ледников период и растенията, животните и екосистемите не са в състояние да следват бързината на тези промени. Човешката дейност, селското стопанство и урбанизацията унищожават естествените местообитания на видовете и често пречат и блокират миграцията им. За да изследват чувствителността на екосистемите към изменението на климата, учените са използвали компютърен модел, който прогнозира и моделира различни сценарии на адаптация. Тези модели се използват за симулация на бъдещото състояние на естествената растителност в съответствие с климатичните прогнози от 10 различни точки на глобални климатични симулации.

Тези симулации се правят на базата на междинните доклади  и оценки за парниковите газове изготвени от междуправителствена комисия по климатичните промени към Обединените нации. Тези сценарий предполагат, че нивата на парникови газове ще се удвоят до 2100 г. и след това стойностите ще се стабилизират. В доклада на ООН се предвижда една по-топла и по-влажна Земя и в световен мащаб температурата ще се увеличава от 2 до 4 градуса по Целзий до 2100 г. Според сценария, някои региони ще станат по-влажни, заради засиленото изпарение, докато други ще стават все по-сухи, поради промени в атмосферната циркулация.

"Нашето изследване предлага прост, последователен и количествен начин за характеризиране на въздействията от изменението на климата върху екосистемите, като се направи оценка и сравнение на последиците според различните сценарии. Този нов инструмент ни дава възможност да изследваме и да разбереме взаимовръзките между екосистемите и климата на Земята и да идентифицираме регионите, където се очаква да има най-голяма степен на екологична чувствителност", казва Дуейн Уолисър, съавтор на изследването. "Тази изненадваща степен на чувствителност на екосистемите, предсказана от нашите изследвания, подчертава нуждата от ускоряване на напредъка за опазване на биологичното разнообразие на Земята чрез стабилизиране на климата", обобщава Джон Бергенген.

Сподели във facebook.com