Госпожо Качакова, не е ли странно, че никой във властта не поема отговорност за тежкото положение с водите в България?

Това не е странно, а срамно!  В момента цели щабове от Пи Ар съветници умуват кой министър как да се оправдава, прехвърляйки отговорността  на другите. Тон за песен  даде министър Цветанов, който още в деня на трагедията побърза на обвини кмета на Харманли. На принципа една лъжа, повторена 100 пъти става истина. Може би министър Цветанов не знае, че той отговаря за Националната програма за защита от  бедствия, че той е трябвало да съгласува областния план за защита от бедствия. Питам къде беше министър Караджова миналата седмица и защо при очевадно опасното повишение на притока в реките  не е  посъветвала Министър Цветанов  да се свикат спешно в София областните управители и с да състави Централен кризисен щаб.  

Знам, че МОСВ за изпратили предупредителни писма, за очакван  по-висок приток. Това е рутинна практика. И какво после?  Къде е била и областната управителка на Хасково, която може би не знае, че Законът за бедствията я задължава тя да организира експолатацията на язовирите, за чиято собственост има спор. Не може премиерът да казва: „Очаквахме наводнения, ама напролет”. То старите хора, дето хабер си нямат от хидрология и метеорология се кръстеха от 10 дни да не стане потоп,  а администрацията си разпраща писма.  Поради некомпетентност или  нехайство някой просто не е казал цялата истина на Б.Борисов и той има пълното право да търси отговорност. И най-вече от МВР, които са пряко отговорни по закон за оперативната защита на населението.
 
Известно е, че бяхте направили водна стратегия, която беше пренаписана, когато ГЕРБ дойде на власт?

За жалост стратегията, която оставихме не бе просто пренаписана.  Държавата плати доста скъпо, за това. Преди 2 години  МОСВ обяви обществена поръчка за повече от 1 милион лева за написване на нова стратегия, която не е ясно за водите ли ще е или за водния сектор. Невероятно, но вече 3 година министри и депутати не могат да направят разлика между управление на водите  като ресурс и управление на водния сектор. Бившият премиер С.Станишев ми възложи да напиша с тесен екип от топ експерти Стратегия за управление на водите. Тя бе завършена 2009 г. и  мога да кажа, че в нея са дадени насоки за управление на водите в дългосрочен план.

Нямам право да коментирам съдържанието на този документ, но по мнението на експертите, с които го изготвихме,  който и да управлява водите на България в близките 30 години,  в нея ще намери отговор на всички значими въпроси и всичко, свързано със защита на националните интереси. Водите като ресурс се управляват чрез язовирите и каскадите. Това означава да управляваш водите. Да трупаш ресурс в язовирите и да разпределяш по приоритети - водоснабдяване, земеделие, енергетика и т.н. Това се прави в МОСВ. В стратегията отделихме  специално място на въпроса със собствеността на язовирите. Предложихме това, което едва сега се случи. Единно стопанисване и управление на комплексните и значими язовири. Жалко, че една трагедия трябваше да накара МС да вземе решение, което ние предложихме още 2009г.

Що се отнася до стратегията, за  която МОСВ обяви обществена поръчка за над един милион лева – нейният предмет е толкова неясен, че дори и на мен ми е трудно да отгатна каква точно стратегия ще излезе.  Очевидно е, че МОСВ и МРРБ ги занимава по-скоро ВиК сектора и концесионирането му.  Реформата във водния сектор изисква огромна политическа воля и смелост. Няма правителство последните 15 години, в което по този въпрос да не е имало война между МОСВ  и МРРБ.

Дали жаждата на консултантски фирми, близки до министри, да вземат някой и друг милион за преписване на концепции и стратегии не забави властта с конкретните решения и не доведе до жертвите?
 
Бих могла да отговоря на този въпрос едва след като видя какво точно има в тази стратегия. Но проблемът с яз.Иваново не е от вчера и трагедията е в резултат на престъпно проспиване на риска от страна на органите, отговорни за превенцията в рамките на  МВР. Могло е хората да бъдат евакуирани превантивно. А милионът платен за тази стратегия можеше да бъде използван за рехабилитация на някой язовир. Ето това е скандалното. В криза да даваш пари за нещо, което го има, а да казваш, че няма средства за язовирни стени, изпускатели  и  речните корита.

Кои са потенциално най-опасните сред другите водни басейни у нас? Започна да се говори за язовир Панчарево край София, който имал един от двата проблема на язовир Иваново, който заля околните села?
 
Първото писмо, което получих като зам.- министър през септември 2005 г. бе от жителите на с. Студена.  Тревогите  на местните хора за състоянието на яз. Студена не стихват, още повече  предвид активното изземване на строителни материали. Цели баири се взривяват и хората се притесняват как това се отразява на язовирната стена.  Предполагам, че  все още всичко е наред, под контрол и няма риск. Проблемът с яз. Панчарево е много сериозен, тъй като над него е големият яз. Искър.

За щастие  яз.Искър има достатъчно свободен обем към настоящия момент. Искам да подчертая, че в дирекция Води в МОСВ  се взимат адекватни решения, защото там работят добри и опитни експерти. Това, което спешно трябва да се възложи на НИМХ е оценка на снежните запаси и изчисления чрез моделиране на различни варианти за оттока и притока в яз.Искър. НИМХ към БАН имат капацитет за това.  Все още сме в средата на зимата  и прогнозите не са много успокояващи. Трябва да се знае, че от построяването му до сега яз.Искър не е преливал.  МОСВ  и Язовири и каскади  с Божията помощ  не са допускали това.  Дано и никога не се стига до преливане на Искър, защото участъкът между яз. Искър и Панчарево е обрасъл с дървета и храсти  и яз. Панчарево ще бъде затлачен.  

Яз. Панчарево  е единственият, който има сифонни преливници, които се включват автоматично и започва залпово изпускане към коритото на р. Искър - 600 куб. метра в секунда.  Коритото на р.Искър не може да ги поеме и ще се залеят огромни площи.  Трябва незабавно да се намерят 14 млн. лева, за да се ремонтира десния изпускател на яз.Панчарево. Трябва и да се почисти самият язовир до дъно. Министър Трайков трябва да действа светкавично по отношение на яз. Панчарево. В нощта на 21 срещу 22 май 2007 г. едва овладяхме подобна кризисна ситуация с яз. Панчарево. Героите, за които никой не разбра бяха тогавашния шеф на Язовири и каскади Божидар Цветанов и на Напоителни системи Александър Цветков. И двамата са брилянтни ръководители, хора с безценен опит в справяне с кризи. За жалост политическата метла на ГЕРБ и тях ги отвя. Друг много рисков град е Хасково, заради покриване на речното корито с паркинги и магазини в нарушение на Закона за водите. Голяма война водих с кмета на Хасково като зам.- министър. Дано само не се случи това, за което предупреждавах и аз и много учени.


Какъв срок според Вас е разумен, за да се справим с тези ужасяващи проблеми?

Проблеми, трупани 20 години не могат да се решат за 2 месеца, дори за 4 години. Не трябва да обвиняваме за всичко и да политизираме излишно сега. Лошото е, че  не виждам никаква чуваемост, никаква приемственост. Тези проблеми не могат да се решават на парче, на принципа гасим пожарите един по един. Управляващите трябва да разберат, че в основата на управлението на водите е науката. Не може да  се реже бюджета на НИМХ към БАН.

Не може да се закриват хидрометрични  и дъждомерни станции поради липса на пари. Как ще взимаме решения като не знаем колко вали. След това идват проблемите със стопанисването. Проблем са не големите, а малките язовири. Трябва да се паспортизират всички язовири. Да има държавен орган, който да следи експлоатацията и състоянието. Поздравявам премиера, за думите”брутален контрол”. Така трябва. Но не и събаряне. Язовирите могат да бъдат източени, но не и да се събарят. Милиарди са вложени в тези язовири. Без язовири няма земеделие. Без земеделие няма България.
 
Какво се случва с Вас извън политиката?

Изцяло съм посветена на децата и семейството ми. От 1 месец съм в Пазарджик при родителите ми. Те са възрастни и имат нужда от моите грижи. Ценя всеки миг, прекаран с тях и благодаря на Бог, че са живи.
 
А имате ли намерение да се завърнете "на бял кон", както Ваши колеги от НДСВ вече заявиха с участието си в проекта на Меги Кунева?

България на гражданите е философия, която се изповядва от Царя и това бе сърцевината на неговия политически проект НДСВ.  Аз не виждам  отчетлива разлика между проекта на Меги и ценностите, които  ни обединяват в НДСВ  мен, самата  нея,  Даниел Вълчев, Ники Василев и другите колеги.  Ако новото име ще играе ролята на белия кон, това е друг въпрос, но нека не подценяваме интелигентността на  сънародниците ни.  

За мен нов проект означава не само ново име, а и нови ценности, нов политически инженеринг. Аз видях всичко в политиката. И горния, и долния праг. За мен не е интересно кой как влиза, а кои как ще излезе. Не може да си вечен до втръсване по вестниците и телевизията.  Влизането на бял кон е приятно изживяване, но несравнимо с това да можеш да излезеш от нея с високо вдигната глава, спокойно да се разхождаш по Витошка  и  да гледаш хората в очите.


Кое е най-опияняващото и най-отвратителното на политиката и на властта?

Най-опияняващото е интересът на хората към теб, ентусиазмът, енергията за промяна. Никога няма да забравя лятото на 2001 г. Хората ни обожаваха, спираха ни по улиците, стискаха ни ръцете, даваха ни съвети. Искаха бързо да увеличим пенсиите, майчинските. Най-лошото са клеветите, които медиите могат да тиражират по твой адрес, просто защото името ти продава.

Аз лично никога няма да простя на Господари на ефира едни пасквилни репортажи, в които жена от с.Гела ме обвини че съм й взела бащиния двор, читалището на селото и какво ли не. А аз нямам нищо общо с това, че през 80-те години на миналия век държавата е отчуждила бащиния й двор. Ние купуваме имота от държавата през 2002 г., а жената от нас започва да си търси двора, взет още през 1986 г.  и да клевети. А милосърдните Господари веднага й дадоха трибуна. И до ден днешен нямат доблестта да се извинят. Големи Господари!
 
Коя мисъл винаги Ви е карала да продължавате?

Моят девиз е мисълта на Албер Камю: „Да живееш означава да не се примиряваш”.  Това съм аз.
 
Щастлив човек ли сте?

Благодаря на Бог за родителите ми, за съпруга ми и децата ми! Моите приятели ми казват, че имам най-прекрасното семейство на света. Съпругът ми е цял герой, че издържа на характера ми. Иначе самата аз не се чувствам щастливка. Все нещо ме терзае, все си задавам въпроси, на които трудно си отговарям. А нямам право да се оплаквам. Бог винаги ми е помагал в много трудни моменти. Помня как през 1993 г. с майка обикаляхме банките в Пазарджик да се молим да ме вземат на работа.

На каквато и да е длъжност. Само да работя, защото с татко бяха пенсионери, а пенсиите - малки. Но ние нямахме връзки, директорите взимаха молбите и казваха, че ако се освободи място някой ден, ще ме потърсят. Толкова плакахме с майка, че никой не ме искаше. Тя себе си обвиняваше, че не може да ми помогне. И тогава отидох на първата студентска борса в УНСС. Поканиха ме на интервю няколко фирми между които и ШЕЛ. И от 200 кандидати взеха мен. И така аз дойдох да работя в София в централата на най-големия чужд инвеститор с рекордна за времето заплата.

В какво вярвате?

Само в Бог и  Св.Богородица. Аз съм от силно религиозно семейство и моят втори дом бе най-прекрасната църква  - Св. Богородица в Пазарджик. Там има една чудотворна икона на Св.Богородица, която чува молбите ми. Всеки българин трябва да види тази църква и уникалния иконостас.
 
Какво е значението на парите за Вас?

Израснала съм с думите, че Господ не събира под един покрив здраве, любов и пари. Затова се моля  под моя покрив да имам от първите две. Пари се печелят. Колкото-толкова. Освен това, аз съм толкова милостива, че и милиард да ми дадеш, набързо ще го раздам на тези, които имат повече нужда.
 
Кое е най-голямото Ви постижение?

Че запазих самообладание и не се поддадох на внушенията да нападам Царя и НДСВ, когато бях несправедливо уволнена 2002г. Тогава за дни пораснах с години.
 
Коя е най-голямата Ви загуба?

Имах планове да замина за САЩ да продължа образованието си, но влизането в политиката през 2001г. промени всичко.
 
Коя книга промени живота Ви?
 
Ех, ако имаше книга, която от заклет песимист да ме направи оптимист! Биографията на Микеланджело, наречена Страдание и Възторг ми отвори очите за това, че ние – простосмъртните, трябва да  сме много скромни и смирени. Славата да е само за великите творци. Много се радвам за това, което  министър Вежди Рашидов прави за българското изкуство. Да излагаме в Лувъра и Мюзе Роден е мечта на много поколения български творци. Това за мен е най-значимото нещо, направено за българската култура от времето на голямата Людмила  Живкова.
 

Сподели във facebook.com