Интересът на големите компании за производство и преработка на горива към шистовия газ се дължи на тенденцията за изчерпване на петролните залежи по света. При сегашната консумация, по оценки на Международната енергийна агенция, ресурсът е за не повече от 3 десетилетия. Малко повече се очаква да продължи добивът на нефт в Русия.

Това означава край за многомилиардния бизнес на световните гиганти, ако не вземат бързи мерки. Естествено, те се ориентират към нови източници на доход. Сред тях именно попада шистовия газ.
Прогнозите, че рекордно високите цени на черното злато, както мнозина наричат петрола, ще доведат до намаляване на използването му и бързо заместване с други горива, не се оказаха точни.

Това наложи петролните компании да се превърнат в истински гладни хищници и да започнат безогледно дупчене и помпане насред световния океан, което им донесе и значителни рискове. Достатъчно е да погледнем трагедията в Мексиканския залив.

Но ако тя струваше милиарди на Бритиш петролиъм, за природата в огромен регион трагедията беше гибелна. Това обаче няма да спре големите играчи да нападнат и последния чист воден басейн – северния ледовит океан със своите сонди.

Поради всички тези причини се търси “неконвеционален петрол”. Сред подобните са катранните пясъци в Канада и шистовия газ, където го има. Мнозина предвиждат за шистовия газ нещо като главна роля в енергетиката на бъдещето, говорят даже за енергийна революция.

Основното, което вълнува компаниите са ниските производствени разходи в сравнение с добива в морето. Разликата е огромна – цената на кладенец за шист е към 6 милиона лева, а за добив в морето стига до 500 милиона лева.
Близостта до потребителите в големите индустриални центрове също е плюс. А такъв газ има почти навсякъде. По тази причина в Щатите той вече достига до 20% от енергийния микс.

Какво е шистът? Скала, образувана от превърнала се в камък тиня, която съдържа метан. При отделянето му след разбиване с водни струи се получава суровината за гориво.

Запасите от него в Европа се оценяват на нуждите на Стария континент от заместител на петрола за половин век напред.
Именно по тази причина американците от Шеврон гледат къде най-бързо могат да започнат да дупчат. Поне в 6 страни – членове на ЕС вече започна изследване на потенциала им да вадят от шистовия газ.

Генералната идея според експертите е много проста. Шистът да измести въглищата като енергоизточник. В екосредите се говори, че точно компаниите, заинтересовани от добива са най-големи активисти на повишаване на нормите на опасност от замърсяване от мините. Пак те се борят и за минаване на всички топлоцентрали от твърдо на течно гориво.

Проблемите за шиста в Европа се оказват два. На първо място е демографският. Причината е гъстотата на населението. Лошото е, че за добив на шистов газ се дупчат много повече сонди, отколкото, за да бликне нефт или друг природен газ. Това налага превръщането на големи райони в пустинни терени или ако предпочитате романтичното – лунни пейзажи. А повечето европейски страни не разполагат с кой знае каква свободна територия.

Другият основен проблем е употребата на огромни количества от недостигащата на човечеството вода и още по-лошото – безжалостното й замърсяване. Един кладене употребява около 19 милиона литра вода, показват публикации на експерти в интернет, но и влагане на невероятните 82 тона химикали. Това е смертелна опасност не само за водното богатство, но и за почвите на огромни територии.

И то за столетия напред, както показват изследванията. Именно по тази причина зелените движения по цял свят са върли противници на добива на шистов газ при всичките му икономически предимства.

Сподели във facebook.com