На 64 и 60 години Антоанета и Бруси-Бейби са слаби и костеливи. Кожата им е по-отпусната, отколкото в младостта им, но очите им все още блестят от енергия. Но не става дума за обикновени сексагенари; това са гекони, за които се смята, че са най-старите в света, открити на малък остров в Нова Зеландия.

Мариеке Летинк, експерт по влечуги и земноводни, е част от екипа, открил двойката гекони Вайтаха на остров Мотунау, край бреговете на Южния остров на страната. Това беше „вълнуващ“ момент, каза тя и добави, че е смирено да осъзнаеш, че „тези животни са по-стари от нас и все още са навън и правят своите неща“.

Те са открити по време на петгодишно проучване на острова. „Това означава също, че си струва да се върнем след пет години, защото всъщност не знаем колко дълго могат да живеят. Всеки път, когато отиваме, всяко пътуване, което сме правили ... най-старият гекон, който улавяме, винаги е по-стар от нас“, каза Летинк.

По време на всяко проучване екипът поставя мрежа от капани на малкия остров, като обикновено улавя няколкостотин гекона за няколко дни. Геконите излизат през нощта, така че екипът се разхожда и по тъмно с фенерчета, за да търси гекони, накацали по листата и храстите.

Проучванията се провеждат от 60-те години на миналия век, когато покойният природозащитник Тони Уитакър започва да маркира геконите на острова с практика, наречена „изрязване на пръсти“, която включва изрязване на определен брой пръсти на геконите, всеки с уникален модел. Тази практика вече не се използва от Департамента за опазване на околната среда на Нова Зеландия.

Именно маркировката на Антоанета и Бруси-Бейби - кръстени на Уитакър и колегата му природозащитник Брус Томас - помага на Летинк да идентифицира гущерите.

„Това ме накара да се сетя за Тони, който започна работата. Беше доста вълнуващ момент“, казва тя.

И двата гекона са били напълно пораснали, когато са били маркирани, така че може да са дори по-стари от регистрираните 60 и 64 години.

Това е много повече от средната продължителност на живота на геконите в света, която е само около едно десетилетие. И това откритие поставя геконите от Вайтаха в челните редици на други дълголетници - повечето от които са много по-големи и по-известни.

„Всъщност сега той е заобиколил всички по-стари гущери, като игуаните и големите комодски дракони - знаете, наистина големи гущери, които са доста известни“, казва Летинк. „А това е един скромен, сив кафяв гекон, който изобщо не е известен.“

 Има няколко причини, поради които може да е живял толкова дълго - основната е, че остров Мотунау е свободен от хищници, без нито един от внесените видове, които са унищожили местните животни в континенталната част на Нова Зеландия.

Успехът на оцеляването на влечугите в пространства, свободни от хищници, е една от причините природозащитниците в цялата страна да се опитват да създадат повече безопасни убежища - например да изградят ограден район, за да не допускат хищници, и да елиминират инвазивните хищници в него.

Но изкривяването на екосистемата по този начин може да позволи на популациите от мишки да процъфтяват. Те могат да станат жертва на геконите, което представлява друг проблем, казва Летинк - затова някои групи са създали специални убежища само за гущери и гекони.

Има и други фактори, които обуславят дълголетието на мишките - като хладния климат и островния начин на живот, каза в прессъобщение Кейтлин Лийдс, рейнджър по биоразнообразието в Департамента по опазване на околната среда, която е била в екипа за проучване заедно с Летинк.

Екипът всъщност е виждал Антоанета веднъж преди това, преди около десет години, и предполага, че това е било за последен път. „И ето, 10 години по-късно, те не изглеждат по-различно - все още си вървят“, каза Летинк.

Това я кара да се надява, че при следващото проучване след пет години може да успеят да открият още няколко от оригиналните гекони, маркирани през 60-те години на миналия век. Или още по-добре - може би има много по-стари гекони, които просто още не са открити. „Това би било наистина вълнуващо“, казва тя.

Наталия Каменова

Сподели във facebook.com