Марс може да се намира на около 140 милиона мили (225 308 160 км) от Земята, но според нови изследвания червената планета влияе на дълбоките океани, като спомага за образуването на "гигантски водовъртежи".

Учените анализираха седименти, извлечени от стотици дълбоководни находища през последния половин век, за да погледнат десетки милиони години назад в миналото на Земята в стремежа си да разберат по-добре силата на дълбоките океански течения.

Това, което откриха, ги изненада.

Според изследването, публикувано в списание Nature Communications, седиментите разкриват, че дълбоководните течения са отслабвали и укрепвали в продължение на 2,4 млн. години климатични цикли.

Адриана Дуткевич, съавтор на изследването и седиментолог от Университета в Сидни, заяви, че учените не са очаквали да открият тези цикли и че има само един начин да ги обяснят: "Те са свързани с циклите във взаимодействието на Марс и Земята, които обикалят около Слънцето", каза тя в изявление. Авторите казват, че това е първото изследване, което прави тези връзки.

Двете планети си влияят една на друга чрез явление, наречено "резонанс", което се проявява, когато две орбитиращи тела си оказват гравитационен натиск и привличане - понякога това се описва като вид хармонизация между отдалечени планети. Това взаимодействие променя формата на орбитите им, като влияе на това колко близки до кръговите са те и на разстоянието им до Слънцето.

За Земята това взаимодействие с Марс се изразява в периоди на повишена слънчева енергия - което означава по-топъл климат - и тези по-топли цикли корелират с по-силни океански течения, се посочва в доклада.

Макар че тези 2,4 милиона годишни цикли оказват влияние върху затоплянето и океанските течения на Земята, те са естествени климатични цикли и не са свързани с бързото затопляне, което светът преживява днес, когато хората продължават да изгарят нагряващите планетата изкопаеми горива, казва Дитмар Мюлер, професор по геофизика в Университета в Сидни и съавтор на изследването.

Авторите описват тези течения, или вихри, като "гигантски водовъртежи", които могат да достигнат дъното на дълбокия океан, да ерозират морското дъно и да предизвикат големи натрупвания на седименти, подобно на снежни преспи.

Учените са успели да картографират тези силни вихри чрез "прекъсвания" в анализираните от тях седиментни ядра. Дълбоководните седименти се натрупват в непрекъснати слоеве при спокойни условия, но силните океански течения нарушават това, оставяйки видим отпечатък от своето съществуване.

  Тъй като спътниковите данни, които могат видимо да очертаят промените в океанската циркулация, са налични едва от няколко десетилетия, седиментните ядра, които помагат да се изгради картина на миналото за милиони години назад, са много полезни за разбирането на промените в циркулацията при по-топъл климат, казва Мюлер пред CNN.

Ако днешното затопляне, причинено от човека, продължи да се развива по сегашната си траектория, каза Мюлер, "този ефект ще засенчи всички други процеси за дълго време напред. Но геоложките записи все още ни предоставят ценни сведения за това как океаните функционират в един по-топъл свят".

 Авторите смятат, че е възможно тези вихри дори да спомогнат за смекчаване на някои от последиците от потенциалния срив на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) - ключова океанска циркулация, която работи като огромна транспортна лента, пренасяща топла вода от тропиците към далечния северен Атлантик.

Учените все по-често бият тревога за състоянието на тази критична система от течения. Опасяват се, че тя дори може да показва първи признаци на колапс, тъй като глобалното затопляне нагрява океаните и топи ледовете, нарушавайки деликатния баланс между топлина и сол, който определя силата на AMOC.

Сподели във facebook.com