Г-н Ботев, след земетресението в Перник да очаквамели нови земетресения в следващите дни?

Пернишкото сеизмично огнище не е добре изучено. Досега не се е е явявало със силни земетресения в предишните столетия.
В този смисъл не можем да приложим адекватен модел и да кажем със 100% вероятност какво ще се случи.

На база на познанията ни ш за съседни сеизмични зони обаче може да твърдим, че земетресение с подобна сила не може лесно да отзвучи. Най-малко месец има осезаеми прояви.

Възможно е дори за, по-дълъг период от време да регистрираме множество незабележими за хората микротрусове.

Земетресение с такава сила имаше например в Стражица през 1986 година и хората усещаха трусове 3-4 месеца след това.  Там обаче условията са различни.

При Перник пети ден се вижда, че има много по-бързо затихване на последващите земетресения. Може да се каже, че очакваме до няколко дни хората да престанат да усещат значими трусове.

Досега всичките последващи трусове общо са 480. Явно затихването е много бързо. Това е така, защото условията в околността и планинските структури около Перник не позволяват голям потенциал за развитие на мощна сеизмичност, каквато отсъства и в миналото.

От каква степен ще са следващите трусове в този един месец, в който ще затихват резултатите от голямото земетресение, тъй като хората в Перник са много уплашени?

Да, но не всички ги е страх още. Няколко десетки са къщите, в които има сериозни пукнатини и паднали маизлки.

Повече са случаите на срутени елементи от покриви -керемиди или тухли от комини.
Огромната част от сградите обаче нямат пукнатини дори по мазилките.

Обстановката вече е различна в града. Аз бях първия ден в Перник и не видях сериозни разрушения. Има няколко паянтови постройки, които имат плашещ външен вид, който не е бил много по-различен преди земетресението.

До каква степен на земетресение ще издържат сградите?

Чисто панелните блокове, строени след 86-а година, както е при по-голяма част от тях, са планирани и по проект и документация да издържат девета степен.

Това обаче е по 12-степенната скала. Сега оценяваме по измерванията, които направихме, че обективното въздействие е за шеста степен.

Кои са другите сеизмични огнища у нас и да чакаме ли и при тях трусове?

Ние бяхме изненадани от силата на проява от пернишкото огнище. Имаме обяснение за това - че ефектът на повърхността не е толкова значим. Пернишката сеизмична зона е на седмо-осмо място у нас.

В другите правим многобройни изследвания. На първо място е Струмската зона южно от Благоевград по Креснеиското дефиле.

Там са ставали няколко катастрофални земетресения, последните от тях се през 1904 г. Там стават две земетресения с магнитуд над 7.

Едното се оценява на 7,8, което е по-голямо по енергия с 900 пъти от това в Перник. Заради силата му там на повърхността са се формирали огромни откоси с няколко метра височина. Това е Крупнишкото огнище, най-страшната сеизмична зона с очакван магнитуд към 8.

Да чакаме ли там ново земетресение?

Там има през две години сесии на измрванияизмервания на точките по повърхността и не наблюдаваме сериозна активност на придвижване по повърхността, която да говори за натрупване на огромни напрежения.

Там често има земетресения с магнитуд 4 и десетки хиляди са регистрирани за последните 30 г. Това са микроземетресения, които не се усещат от хората.

Там има към 20 хиляди в целия югозападен регион. Следващата втора сеизмична зона е Шабленската. Там 2009 г. се прояви с трус около 4,9 магнитуд или 6-7 степен.

Беше точно срещу Камен бряг, Тюленово и и Шабла. През 1901 г. обаче има катастрофално земетресение с много поражения.

Третата зона ещ Пловдивската, където през 1928 г. има две по-големи земетресения около 7 по Рихтер. Те са до Чирпан и след 4 дни е по-страшно в Поповица и Първомай, които са срутени до основи почти.

Тогава хората са се спасили, има под 200 жертви на фона на огромните разрушения. Всъщност тук искам да отбележа, че всички силни земетресения у нас са ставали през деня.

Това с Перник е въпрос на случайност. Останалите са все през деня и с малко жертви. Четвъртата зона е Горнооряховската, в която се включва земетресението в Стражица.    

София също попада сред сеизмичните зони, нали?

Петата сеизмична зона именно е София. Има регистрирано само едно земетресение в нея през 1858 г.
По това време и без това безлюдната София е с ниско качество на строиелство както и минаретата. Тогава 26 са се обърнали, това точно до банята се е обърнало с купола вертикално.

Тогава са се появили мощните извори в Овча купел. То е било с магнитуд 6,5. Тази преценка обаче е била пресилена според мен. След това няма никакви други земетресения.

За да обобщим-това означавали, че не трябва да се притесняваме от друг голям трус, така ли?

Да, ние се намираме далеч от активните тектонски планинообразуващи процеси в нашия регион. Те са свързани с покрайнините на микроплочите, които контактуват една спрямо друга.

Точно в областта на островите Крит и Пелопонес стават най-силните и чести земетресения с магнитуд до 8,3. При нас в земното огнище движенията са само 20-30 сантиметра на отместване на двете повърхности.

Тези движения са комбинирани с преобладаващо вертикално движение. Става пропадане на висящото крило, тоест потъване на Пернишката низина спрямо обграждащите я на североизток планини Витоша, Люлин към Плана, Лозенска планина и така нататък. Действително хората могат да бъдат спокойни.

източник: "България днес"

Сподели във facebook.com