В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Свързани новини

11.09.2023 15:17 0 | Прочетена (257)

У нас все още нямаме опит в трансформацията на минните райони, но в Германия и Люксембург съществуват добри практики

Божидар Иванов е градски и социален изследовател, с опит в международни сравнителни изследвания на градско и регионално планиране и политики. Има докторска степен по градско и регионално планиране и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си разработва инструмент за планиране на градове и региони, губещи население (Shrinking Smart). Има допълнителни специализации в Германия и Нидерландия. Провеждал е градски и социални изследвания в Германия, Испания, Нидерландия и България, както и международни изследвания на публични политики за институциите на ЕС. Изследователските му интереси са в сферите на устойчивото градско развитие, концепции за планиране, регенерация на територии, градски политики, регионално планиране, икономика и качество на живот.

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия. 

Една от задачите пред България в следващите десетилетия е спиране на производството на електрическа енергия от изкопаеми горива, по-конкретно – от въглища. За страната ни това означава постепенно намаляване и евентуално затваряне на големи минни и енергийни комплекси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. 

Защо е необходима тази промяна? 

През 2019 г., в началото на мандата на настоящата Европейска Комисия (ЕК) под ръководството на Урсула фон дер Лайен, Европейският Съюз (ЕС) си поставя за основна цел да постигне климатична неутралност до 2050 г. За да бъде постигната тази цел, е необходимо да бъдат намалени въглеродните емисии от индустрия, транспорт и производство на енергия от изкопаеми горива. Тези икономически сектори са основният източник на въглеродни емисии, които водят до замърсяване на околната среда и оказват влияние върху климата. В резултат на дългогодишното им използване в световен мащаб, климатът се променя и това води до по-голяма нестабилност и непредвидимост, покачване на температурите и все по-чести екстремни климатични явления като бури и поройни дъждове. Вследствие на тях все повече райони страдат от наводнения, горски пожари или бедствия. В допълнение, в районите в близост до големи производствени мощности или големи градове, има по-голямо замърсяване на атмосферния въздух, което има своите последствия върху човешкото здраве. 

Тъй като в България информацията за климатичните промени често е недостатъчна или е представена по подвеждащ начин, за голяма част от хората климатичните цели на ЕС изглеждат далечни, неясни и външни, принуждаващи страната ни да осъществява промени, които не ни засягат. Поради това, плановете за затварянето на мините и въглищните централи се виждат единствено като решение, което ще навреди на страната ни. Още повече, тези планове се представят като външна принуда, която ще донесе единствено негативи, особено в районите, които ще бъдат засегнати най-силно. Причината за тези подвеждащи послания е, че дебатът относно климатичните промени и необходимите действия, които трябва да предприемем, за да отговорим на тях или да се подготвим за последствията от тях, е закъснял и често става жертва на популистки подходи. Недостатъчната информация за целите на ЕС и изкривеното представяне на необходимостта от тези амбиции водят до формулирането на подвеждаща информация и пропуска важни елементи от планираното осъществяване на Зелената сделка. В плановете за Зелената сделка има много важен елемент, свързан с районите, зависими от въглища и изкопаеми горива, и това е идеята за справедлив преход. Още през 2019 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен акцентира върху необходимостта осъществяването на Зелената сделка да не е на цената на отнемане на поминъка на общностите, които зависят от замърсяващите производства. 

Идеята за справедлив преход изисква дългосрочно планиране

на постепенното затваряне на мини и въглищни мощности, задълбочено гражданско участие и включване на всички заинтересовани страни, въвеждането на различни схеми, които да подпомогнат районите, които зависят от замърсяващите производства, както и допълващи мерки, които да намалят негативните ефекти върху населението в тези райони. 

Всяка страна членка трябва да подготви осъществяването на този справедлив преход в регионите, чиито минни или енергийни мощности от изкопаеми горива ще бъдат изведени от експлоатация. Подготовката за осъществяването на този преход следва да бъде описана в Плана за справедлив преход, подготвен за всеки един район, обект на политиката. Плановете за справедлив преход са изключително важни инструменти, които, ако бъдат подготвени и разписани правилно, особено с участието на гражданите в определените райони, могат да доведат до цялостна и позитивна трансформация на регионите, зависими от изкопаеми горива. Идеята на тази трансформация не е единствено извеждането от експлоатация на мощности или затварянето на мини, а осъществяването на цялостен икономически преход на определения регион по начин, който не само да не навреди на хората, живеещи там, а да им помогне и да подсигури техния поминък в дългосрочен план. В допълнение, плановете за справедлив преход адресират и рекултивацията и трансформацията на самата територия, която в момента се заема от мини или от топлоелектрически централи. 

Цялостната икономическа и териториална трансформация на минни региони не е новост и се е случвала в различни държави в Европа и света.

Тези преходи не са лесни и изискват усилия за разбиране на всяка специфична ситуация, както и дългосрочен хоризонт на планиране, който да позволи хората да разберат какво се очаква да се случи с конкретния регион. Още по-важно е въвличането на гражданите в плановете и осъществяването им и то е от ключово значение за успешното им изпълнение. Поради дългосрочните ефекти върху околната среда, успешната рекултивация на териториите и тяхното изчистване е също критично важен елемент в процесите по трансформация (Goerke-Mallet et.al. 2016). 

Интересен пример е регионът на Лайпциг в Германия. Около града, в продължение на дълги години по време на социалистическия период на ГДР, се добиват лигнитни въглища. Една от мините – Цвенкау, днес е запълнена с вода и е зона за почивка и водни активности като част от верига изкуствени езера около града, наречени Нойзеенланд (Neuseenland). Затварянето на мините и рекултивацията на терени в района на Лайпциг е част от цялостната структурна трансформация на града и региона след падането на Берлинската стена. В този период градът губи много голяма част от населението си поради падането на границата със Западна Германия и освен, че основни икономически отрасли затварят, много хора го напускат. Пред Лайпциг остава задачата да открие нова икономическа база, както и да осъществи физическа трансформация на територията си. Като част от дългосрочното планиране на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от плана и се осъществява като дългосрочен проект за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг полага и усилия за възстановяването на крайбрежни гори около река Елстер, която преминава през града. 

Фигура 1: Едно от изкуствените езера в Нойзеенланд близо до Лайпциг, създадени на мястото на бившите лигнитни мини като част от цялостната трансформация на града. Източник: leipzigseen.de

Друг пример за регион, който дългосрочно зависи от минните си ресурси, но се налага да се преструктурира е Южен Люксембург. Южната част на държавата е близо до историческия регион Лотарингия, богат на минни залежи. Районът между градовете Дуделанж, Кайл, Румеланж, Еш-сюр-Алзет и Диферданж е в основата на икономическото развитие на Люксембург между края на 19 век и 70-те години на 20 век. Богатите залежи на руди дават подем на огромни по мащаби индустриални и минни комплекси, които дават поминък на хиляди хора. Те са и основен двигател на имиграцията към държавата, която е важна част от нейното икономическо развитие и до наши дни. Залежите от желязна руда, използвани за производство на стомана, обаче достигат своя предел с кризата от 70-те години на 20 век, когато в световен мащаб търсенето на стомана намалява значително и цените падат. Тази икономическа криза е неочаквана за Люксембург. Като малка държава, която е силно зависима от тази индустрия, Люксембург въвежда сериозни социални политики, с които да смекчи ефекта от постепенното намаляване на минната и стоманена индустрия. В допълнение, започват дългосрочни усилия за диверсифициране на икономиката на държавата, така че тя да достигне настоящата си лидерска позиция в банковия и финансовия сектор. Междувременно минните терени в южната част на страната днес са познати като региона Минет – биосферен резерват на Юнеско, който включва впечатляващи терени за планински трекинг през червените хълмове с желязна руда. Рекултивацията на терените е дълъг процес, който в този случай е оставен основно на природата. В градовете в региона бившите индустриални зони се трансформират в културни центрове, центрове за събития и музеи. Някои от минните комплекси са запазени и са включени като част от маршрутите за туризъм в региона. 

Несъмнено най-интересната трансформация се осъществява в региона на Белвал (близо до Еш-сюр-Алзет), където доменните пещи са реставрирани и са включени в процеса на градска регенерация, който включва построяването на сградите на Университета на Люксембург, залата за събития Рокхол, както и търговски и жилищни площи. 

Фигура 2: Комплексът в Белвал, близо до Еш-сюр-Алзет, с реставрираните доменни пещи и сградите на Университета на Люксембург на заден план. Източник: Delano.lu

По данни на Световната банка (World Bank Group 2018), затварянето на мини и минни индустриални комплекси е процес, който се наблюдава в световен мащаб и може да е в резултат на механизация и автоматизация на процесите по добив, както и на пазарни механизми. В този смисъл, преходът, който следва да се осъществи в ЕС е много по-предвидим процес. Тъй като целите за климатична неутралност са политическо решение на високо ниво, страните членки разполагат с време, ресурси, в т.ч. и финансови, както и много възможности за обмен на практики. Затова процесът следва да се осъществи в рамките на политиката по справедлив преход. Ето защо, минно-зависимите региони в ЕС всъщност са в по-облагодетелствана позиция от други региони в световен мащаб, където затварянето може да се осъществи внезапно и непланирано (подобно на кризата, посочена по-горе с примера от Люксембург). Планирането на икономическата трансформация на регионите в рамките на плановете за справедлив преход може да помогне за смекчаване на ефектите върху местното население и намирането на заетост.

Процесите по рекултивация на територии в минните региони са също изключително важни.

Ефектите върху качеството на въздуха и цялостното здравословно състояние на населението в минните региони са негативни и дългосрочни. Осъществяването на цялостна териториална трансформация и рекултивация на мините и индустриалните зони може да доведе до подобряване на екологичните показатели в региона, да изчисти територията от ефектите на производството и в дългосрочен план да подобри качеството на живот. Рекултивацията на територии изисква ангажимент за години напред, както и значителен финансов ресурс и визия за бъдещето. Трансформацията на региона Рур в Германия, например, отнема десетилетия, но успява да компенсира сериозните замърсявания в района и да създаде дори нова идентичност на градовете в региона. Днес, регионът на Рур продължава да бъде индустриален, но в сектора на чистите технологии и устойчивото развитие, в това число и със запазването на някои тежки индустриални комплекси, които биват адаптирани към по-щадящи екологични стандарти. (Wong, Röser and Maxwell 2022). 

Фигура 3: Phoenix See в Дортмунд е изкуствено езеро, изградено на бивш индустриален терен. Като част от цялостната трансформация на града и региона около езерото има площи за рекреация и нов жилищен и търговски комплекс. Източник: авторът.

Наскоро правителството публикува черновите на плановете за справедлив преход в регионите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. 

В тях са описани някои идеи относно трансформацията на регионите и развитието на алтернативна заетост и нова икономическа активност. Например в региона на Стара Загора е предложено да се използват съществуващите индустриални терени за развитието на добив на енергия от възобновяеми източници, както и развитие на водородната индустрия. В регионите на Перник и Кюстендил са посочени като възможности развитието на изследователски и образователни центрове, както и центрове за логистика и нови индустриални паркове. Използването на съществуващите площи и инфраструктура за производството на енергия от възобновяеми източници е в синхрон с политиката на ЕС, особено в контекста на текущата енергийна трансформация вследствие на войната на Русия в Украйна. Инструментът RePowerEU се създава именно, за да подпомогне страните членки да трансформират своите енергийни източници към по-устойчиви решения. Ето защо, ако България използва тези възможности по умен начин, трансформацията на минно-зависимите региони може да бъде приемник на тези усилия. По този начин квалифицираните специалисти в областта на енергетиката могат да продължат да работят в тази сфера и да подпомогнат по-устойчив и щадящ за околната среда енергодобив. 

Плановете за справедлив преход не са особено конкретни за начина, по който може да се осъществи рекултивацията на терените в нашите региони. Посочва се, че подобна трансформация не е осъществявана в България досега. В Европейския съюз обаче има редица региони, които са преминали през подобни мащабни процеси. Посочените примери от Германия и Люксембург са илюстрация на добри практики, които изискват дългосрочни политики, включване на местните общности, смелост и визионерство. Плановете за справедлив преход не бива да се разглеждат само като начин за намиране на заместващи индустрии или да се използват за създаване на индустриална инфраструктура, която след това няма да бъде конкурентна. Трансформацията на регионите следва да има активно включване от всички заинтересовани страни, в това число самите граждани, както и частни инвеститори (JRC 2018). 

Откриването на правилната формула за всеки един от регионите изисква визията да бъде обща и да бъде припозната както от хората, така и от местните власти. 

От ключово значение е да се постигне общо разбиране на желаното бъдеще за всеки регион, така че цялостната трансформация, в това число и рекултивацията, да може да се осъществи чрез приемственост във властта в дългосрочен план – както на местно, така и на национално ниво. Зелената сделка и плановете за справедлив преход са добра възможност за повишаване на информираността за последствията върху климата от използването на изкопаеми горива. Дългосрочните процеси за икономическа и териториална трансформация могат да са полезен инструмент за използване на климатичния преход като шанс за подобряване на качеството на живот и създаването на нова идентичност на засегнатите територии. Наличието на значителни финансови ресурси от ЕС, както и възможността за обмен на добри практики с други държави, създава по-благоприятна среда за планирането на справедливия преход така че местните общности да бъдат подкрепени и овластени да създадат заедно траекторията на бъдещото си развитие. 


Източник заглавна снимка: Pixabay


В статията са използвани материали от: 

  1. Европейска Комисия
  2. Goerke-Mallet, P., Melchers, C. Kretschmann, J. 2016 Global post-mining challenges Experiences gained from the German hard coal mining industry; 16TH INTERNATIONAL CONGRESS FOR MINE SURVEYING, BRISBANE, AUSTRALIA, 12-16 SEPT 2016
  3. Leipziger Neuseenland
  4. Visit Luxembourg 
  5. World Bank Group 2018 Managing Coal Mine Closure: Achieving a Just Transition for All 
  6. Wong, J., Röser, F., Maxwell, V. 2022 Coal phase-out and just transition: Lessons learned from Europe
  7. Портал за обществени консултации 
  8. Европейска Комисия
  9. JRC 2018 EU Coal regions: opportunities and challenges ahead

Facebook Сподели във facebook.com

Коментари

Няма коментари към тази новина !

econews.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.






Приятели: слава бг | 19min |