Когато избирате ново кученце, може да търсите такова, което е дружелюбно, игриво и обича дългите разходки.

Но ако обичате по-спокоен живот, може би си струва да разберете дали са генетично близки до вълците.

Това се дължи на факта, че някои породи - някои от които може да ви изненадат - имат повече обща ДНК с вълците и в резултат на това са по-склонни да вият.

И макар че по-големите хъскита и аляските маламути може да изглеждат родствени, в списъка са включени и кученца пекинез, шар пей и басенджи.

Основните причини, поради които вълците издават своите дълги, скръбни викове, са комуникацията на големи разстояния и маркирането на границите на територията.

Но докато някои кучета често надават вой, някои породи никога не го правят.

Изследователи от университета Eötvös Loránd в Будапеща, Унгария, пускат звуци на вълчи вой на 68 кучета, които се различават по генетичната си "отдалеченост" от вълците.

Те открили, че "древните" породи, които генетично са по-близки до вълците, често отговаряли на воя със свой собствен - и освен това били по-стресирани.

Тези породи включват сибирски хъскита, аляски маламути, шиба ину, икита ину и пекинез.

Обаче съвременните породи, като например немските догове, лабрадорските ретривъри, бигълите, боксерите и миниатюрните пудели, често отговарят с лай.

Изследователите твърдят, че древните породи могат да разбират по-добре вълчия вой и да се стресират, защото имат чувството, че навлизат в чужда територия.

Въпреки че самоедите, афганистанската хрътка, басенджи, чау-чау и шар пей не са били тествани в проучването, те също попадат в категорията "древни" породи - което показва, че те също могат да вият.

Екипът открива също, че кучетата, които надават вой, са по-склонни да го правят с напредването на възрастта, отколкото когато са били кученца.

Според тях откритията им подкрепят теорията, че "съвременните" кучета, които са били подложени на интензивно селективно развъждане, реагират по различен начин на тази древна форма на комуникация, тъй като вокалният им репертоар е променен.

Водещият автор Фани Лехочки заяви: "Според нашите резултати породите, които са генетично по-близки до вълците, са по-склонни да отговарят със собствен вой на възпроизвеждането на вълчи вой.

"От друга страна, породите, които са по-далечно свързани с вълците, обикновено реагират с лай вместо с вой.

"Изглежда, че въпреки че воят присъства в репертоара на повечето породи, той е загубил своята функционалност поради променената социална среда, поради което съвременните породи не го използват в подходящи ситуации.

Резултатите са публикувани в списание Communications Biology.

 

Сподели във facebook.com