Европейската комисия отложи тази седмица крайния срок за събиране на отговори от енергийни специалисти по плановете ѝ да се позволи някои ядрени и газови проекти да бъдат признати за "зелени " и да получат еврофинансиране по климатичните политики, предаде Дневник. Срокът изтичаше днес, а новият е до 21 януари.

Но позициите на държавите от ЕС за това какво трябва да бъде вписано в т.нар. таксономия на съюза за климатични инвестиции са много раздалечени. За обсъждане в бизнес средите, неправителствения сектор и банките не помага това, че то се случва точно по време на една от най-сериозните енергийни кризи в Европа. На второ място, отпуснатото за това време изглежда прекалено кратко - планът изтече в няколко европейски медии в самия край на 2021 г.

Веднага се сплотиха лагерите на одобряващите "зелено" ядрено-газово бъдеще, и то при не толкова силни технически ограничения (предимно Франция и Полша, но също и страни като България, Финландия, Унгария, Словакия и Чехия) и категоричните антиядрени противници (Германия, Австрия, Дания, Португалия и Люксембург).

След като Европейската комисия публикува предложението си, то ще се обсъжда от правителствата и Европейския парламент в следващите 4 до 6 месеца, като може да бъде спряно от евродепутатите (поне 353-ма) или от квалифицирано мнозинство държави членки (15 от 27-те, събиращи 65% от населението на съюза, като "въздържал се" се брои като глас "против").

ЕС се опитва да мобилизира милиарди евро инвестиции, за да отговори на амбициозната цел за съкращаване поне наполовина на вредните за климата емисии в средата на века. С по-детайлно описание се прави опит за привличане на частно участие, както и да се прекрати практиката фирми и власти да кръщават "зелени" договори и политики, които изобщо не са такива.

Перспективите за съгласие на първо място от Берлин абсолютно не изглеждат оптимистични в момента. Ден след като Еврокомисията удължи днешния срок, германският министър за климата Роберт Хабек представи във вторник доклад на ведомството си, според който страната изобщо не е готова да изпълни обещаното и само в следващите 8 години ще трябва да съкрати потреблението на енергия с 20-25 процента.
Поставената цел е 65% (завишена миналата година с решение на Конституционния съд) по-малко емисии от въглероден диоксид към 2030 г. спрямо 1990 г. и това е гигантска задача, каза Хабек на пресконференция. През 2010 - 2020 г. сме съкратили емисиите средно с 15 млн. тона всяка година, а за 2022 - 2030 г. ще трябва да ги съкращаваме средно с 40 млн. това годишно, допълни той.


Плановете на новото правителство са да повиши капацитета на ветрогенераторите на сушата до 5 гигавата към 2023 г. и 10 гигавата към 2027 г. (всеки гигават капацитет спестява около 1.3 млн. тона CO2 годишно по изчисления на Global Wind Energy Council). При това положение държавната помощ за соларните паркове вероятно ще трябва да се запази още 20 години, предположи Хабек.

Германия все още ще се нуждае от газ за компенсиране в дните със слаб вятър и малко слънце, докато изгражда водородна инфраструктура, но според министъра на природния газ не бива да се гледа като на дългосрочен заместител на изкопаемите горива. Хабек казва, че в документа на комисията трябва ясно да се запише, че това е преходно гориво, което трябва да бъде заменено от т.нар. зелен водород или нисковъглероден газ от 2035 г.

    Въглищата не бива да бъдат заместени с газ, иначе се връщаме на изходна позиция.

Роберт Хабек,

министър за климата

Германските домакинства с нетен доход под 1300 евро месечно са давали през 2020 г. почти 10% от парите си за енергия. Сред всички категории по доходи енергийните разходи са били средно 6.1%, което е увеличение спрямо 5.8% през 2019 г., сочи националната статистика. За 30 години делът на възобновяемите енергоизточници е достигнал 42%, а трябва да стане 80% до 2030 г. за постигане на климатичните цели, каза Хабек.

Първоначално Германия приветства проекта за предложение на Еврокомисията в газовата му част, но не и в ядрената. Това съвпадна със спирането на три реактора при реализиране на целта да се закрие ядреният енергиен сектор в страната.


Какви са условията в проекта за предложение на ЕК:

За "зелени" ще се признават инвестиции в ядрена централа:

    ако проектът ѝ включва план, средства и място за безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци
    ако е получила разрешение за строеж преди 2045 г.


Сред критериите една газова централа да бъде обявени за "зелена" са:

    да отделя под 270 г еквивалент на въглероден диоксид за киловатчас
    да замества централа на изкопаеми горива, която замърсява повече
    да е получила разрешително за строеж до 31 декември 2030 г.
    да е технически оборудвана за изгаряне на нисковъглеродни газове.


"Да се обявява в ЕС ядрената енергия за устойчива е грешно, както и абсурдно според глобалните стандарти", каза в началото на година министърката на развитието Свеня Шулце. "Ядрената енергия е прекалено рискована, много скъпа и твърде бавно ще помогне на света да защити климата. Затова и никога няма да надхвърли 5% дял в глобалния енергиен микс, както е днес."


Австрийската министърка по действията за климата Леоноре Гевеслер заплаши със съдебен иск предложението на Еврокомисията, ако бъде представено в този си вид. Тя обвини Комисията в опит "да боядиса в зелено" ядрената енергия и природния газ.
Поддръжници на предложението смятат, че газът има предимството да не замърсява толкова, колкото въглищата, и да помага на икономиките да се придвижат към климатично по-устойчиво бъдеще. Според тях и ядрените централи трябва да получат етикет "зелени", защото не отделят вредни газове.


В Италия десницата на Матео Салвини се закани да започне да събира подписи за референдум за подновяване строителството на ядрени реактори, което щяло "да изведе страната ни към независимо, безопасно и чисто енергийно бъдеще". Италианците се отказаха от АЕЦ след аварията в Чернобил през 1986 г. и купуват ток от чужбина, включително и произведен от реактори (както прави Гърция например). През 2011 г. референдум отхвърли завръщането към ядрена енергетика, а редица партии поддържат тази позиция и днес.

Но шеметното поскъпване на енергията накара дори в Нидерландия да заговорят, че може да нарушат табуто върху ядрени централи.

Испания би трябвало да печели от стимулирането на ВЕИ сектора, защото цитираните параметри биха определили като "зелени" някои нейни проекти. Тереса Рибера, министър за екологичния преход, казва, че сигналът от Брюксел като цяло е погрешен, но и приема, че за известен период ядрени и газови мощности ще трябва да помагат в трудните дни за ВЕИ генераторите.

Много спорове и лобиране има и по коридорите на институциите в Брюксел, но западни медии твърдят, че там са предимно скептични за ядреното бъдеще на Европа. Причината е, че реактори, които ще отговарят на новите завишени изисквания, ще се появят след много години, когато развитието на технологиите може да предложили по-ефективни начини за съхранение на произведеното от ветрогенератори и соларни паркове. В този смисъл на инвестирането в АЕЦ се гледа по-скоро като блокиране за дълго време на огромни средства в актив, който към момента, когато ще е готов за експлоатация, вече може да е остарял. 

Снимка: БГНЕС

Сподели във facebook.com