Издигнатото още през март в моите идеи за законодателни промени подпомагане от държавата на хората за закупуване на електрически коли, като част от концепцията за изцяло зелен, незамърсяващ транспорт в 23-ти МИР, разположен в полите на Витоша, най-накрая залегна в държавна програма. 6135 евро или 12 000 лв. ще бъдат давани от еврофондовете за всяка покупка на такъв автомобил, ако решението на правителството бъде одобрено, но в него не се казва нищо за обществените автобуси. В София най-старите возила лазят именно в планините на столицата – Витоша, Рила, Плана, и в тяхното подножие. „Радваме” се, че 35-годишните са заменени от 9-годишни. А истината е, че в планините ни трябва да бъдат допускани само превозни средства с нулеви емисии. Какъв е смисълът от екостикери и цялата тази корупционна система, която до нищо не води, щом от една страна няма система за следене на Евро-категориите, а от друга градският транспорт и чистотата използват возила на възраст, по-голяма от моята или около нея?
Изобщо, не може и не бива да се мисли на парче. Трябва да се работи чрез налагане на ясни правила и на норми за контрола върху спазването им в закони и именно това е работата на народните представители.
Час по-скоро трябва да бъде променено например стопанисването на Витоша, за останалите планини на София – Люлин, Плана, Лозенската, дори не е помислено. Какъв е режимът сега? Три институции – Министерствата на земеделието и на околната среда и Столичната община едновременно „отговарят” за опазването на белия дроб на София, а никой за по-малките планини. Нали знаете какво е колективната отговорност – тотална безотговорност. Институциите си прехвърлят топката, като не може да се реши нито един от жизнено важните проблеми. Нито с транспорта в планините, нито с това да се прокарват ли нови и как да се поддържат старите лифтове, нито дори с елементарното съхраняване на наличната инфраструктура, санитарната сеч, ненавлизането на строителството в самите планини.
В този контекст аз лично, като народен представител на планинския 23-ти МИР ще настоявам за законодателно уреждане не само на тези въпроси, но и на не по-малко важната тема за развитието на селата в полите на Витоша. А също в подножието на Люлин, Плана, Лозенска.

15 години, откакто България е в ЕС и никой не поставя въпроса защо не се промени на статута на София, Кюстендил, Кърджали и други градове с много села, които се водят към областните центрове, така че те да могат да се възползват от програмата за развитие на селските райони. Тя се прочу с „къщи за тъщи” и стадиони в безлюдни села, ала при добър контрол ще се използват парите в нея по предназначение – инфраструктура, развитие на местния бизнес, туризма, занаятчийството, земеделието и животновъдството.
Нека да не се лъжем – ако това не се промени, 35 000 софиянци от „градските села” ще страдат, както досега, а гласът им не го чува явно никой, освен мен. Населените им места ще останат неразвити, с липса на елементарни удобства. В повечето от тях реално няма живот, особено социален, непривлекателни са за бизнеса и за младите хора, дори за земеделие. Районните кметове нямат бюджети и възможност да изградят елементарни неща – примерно пасарела в Казичене, което е разделено на две със своя квартал Видните и нямат нормална връзка. Но вече съм поставяла темата за тази законодателна промяна, за която ще настоявам.
Най-ужасяващо е положението с инфраструктурата – така е и в Кривина, освен в Казичене. Има влакова спирка, но не може да се стигне до нея и връзката със София се къса. Дупките са и там, и във Владая, и в Лозен. Няма и канализация, а хората искат газификация. Навсякъде липсват детски градини, здравно обслужване. Даже не говорим за тротоарите, за липсата на адекватен транспорт, особено извън светлата част на деня, а тези хора също работят. Даже т.нар. „квартали на богатите” страдат от липсата на поддържана инфраструктура, от лошия транспорт, лошото сметосъбиране, не говорим изобщо за идващия проблем със снегопочистването.
Огромен пробллем, често свързан с липсата на санитарна сеч, е прекъсващият непрестанно ток в софийските села – от Панчарево, Кокаляне, Бистрица и Железница до Бояна и Драгалевци, Симеоново или Долни Пасарел.
За „еколуксове” като почистването на езерото Панчарево, което общината и държавата за поредна година бяха обещали, че ще се осъществи през изтичащата 2021 г., дали изобщо има смисъл да се говори.
Прощавайте, но такова нещо в 21-ви век не е нормално. Време е да поставим нещата на стабилна основа, да осигурим контрол, а това може да стане чрез участието на истински народен представител на 23-ти МИР. Досегашните, които са едни, явно са се интересували от съвсем други неща.

Инж. Таня Иванова е водач на листа №17 в 23-ти МИР, ДПС

Неплатена форма

Сподели във facebook.com