Бобрите отново в България след век

Свързани новини

11.10.2021 11:11 0 | Прочетена (97)

Две научни публикации отбелязват тази година завръщането на бобрите в българската природа, откъдето те се смятаха за изчезнали от около над век, съобщава Дневник. Документираните през месец март бобри са идентифицирани като евразийски по данни от фотокапани и видео кадри на изследователски екип на д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет и експерти на горското стопанство Бяла и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Към момента предстои вземане на проби за генетичен анализ, тъй като има възможност животните да са се преселили от съседни държави или да са скрита досега по-стара българска популация.

Първото официално съобщение за данните, събирани през зимата на 2020-2021 г, е от екипа на д-р Коджабашев с доклад пред научна конференция през април в Шумен, където те представят информацията за завръщането на бобрите с кадри от фотокапан от защитена зона "Ломовете". Работата на екипа е преминала 5-месечна рецензия и бе публикувана в научна статия на последния брой от септември на зоологическото списание "Acta zoologica Bulgarica". Научно съобщение за завръщане на бобрите е публикувано през май в списание "Ecologia Balkanica " от проф. Николай Начев от Шуменския университет за много близко до първото място, но без снимков материал на бобър, а по наблюдения на следи от животните на терен.

Видео запис, предоставен от научния колектив на д-р Николай Коджабашев

Научните данни на д-р Коджабашев и колектив, публикувани официално през септември, съобщават за присъствието на евразийския бобър Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) в североизточната част на Дунавската равнина на около 25 км по права линия от река Дунав край речното корито на Русенски Лом в рамките на "Ломовете" - специалната зона за опазване на мрежата "Натура 2000" по Директивата за местообитанията (повече за мрежата "Натура 2000" - тук). Първата информация за следи от живот дейност на вида е от средата на септември 2020 г., а фоторегистрацията на индивид е от април 2021 г. През този период има подобни регистрации на бобри и в други съседни територии, което увеличава шансовете за завръщане на вида в България по полуестествен начин. Новото установено находище представлява най-южната точка в разпространението на вида на Балканския полуостров и една от най-южните за Европа. Това е първият запис на евразийски бобър в България от повече от 150 години, като видът досега е считан за изчезнал в страната.

За "Дневник" д-р Коджабашев от Лесотехническия университет, чийто екип, в който участват експерти от горското стопанство Бяла и от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, уточни, че има устни разкази за наблюдения на бобри и по протежението на Дунав в България, но не и сигурни данни. Важно е наблюденията да са с фотографски запис, защото различаването на евразийския бобър от канадския не би било възможно без такива свидетелства. Според него за потвърдената от фотокапаните популация на територията на защитена зона "Ломовете" е важно да се извърши и генетичен анализ, за да се установи дали е реликтна местна група животни, или става въпрос за преселили се индивиди от близки държави, където има програми за повторното заселване на вида. Като част от тези програми е отчетено присъствие на евразийски бобри на делтата на Дунав от 2010 г. насам, както и в близки до България румънски реки и изкуствени канали.

За д-р Коджабашев възможността за недокументирана досега реликтна популация е реална предвид отдалечеността на мястото от делтата на Дунав, устни свидетелства на местни хора за наблюдение от 20 години насам, които биха били възможни при поне две поколения от бобри, както и непотвърдени сведения от биолози от Германия. Ученият от ЛТУ уточни, че бобрите са изчезнали от България от около 1850 г. , а сведенията за тях от преди това идват най-вече от търговски архиви на Османската империя. Кожата им е била изключително ценна, по-скъпа дори от тази на риса, а българските бобри са се отличавали с черна кожа. Само генетичен анализ ще покаже дали бобрите край Русенски Лом са от този специфичен българска популация или носят белезите на разселените през последните десетилетия в Румъния животни.

Д-р Коджабашев уточни, че заплахите за бобрите в миналото са били както консумацията за храна, така и ползването на кожата и ценните секреции на бобровите жлези във фармацията и парфюмерията. И досега в много държави по света има регламентиран лов на бобри, паралелно със защитата по от природозащитното право. Към момента заплахата за размножаването на вида в България би дошъл единствено от бракониери. Рис, вълк и мечка, които са естествените врагове на бобрите, не са реална заплаха за установените в зона "Ломовете" индивиди в конкретния район.

Краткото научно съобщение на колектива на проф. Начев е публикувано в пловдивското академично издание ""Ecologia Balkanica " през май месец. То обявява, че бобрите са се завърнали, като уточнява, че евразийският бобър е бил част от българската фауна в миналото, но е изчезнал от територията на страната преди повече от 150 години. След дългосрочен мониторинг на един обект в Северна България екипът е открил жизнената дейност на евразийския бобър в това конкретно местообитание. "Основната цел на настоящата публикация е да информира както научната общност, така и обществеността за присъствието на бобъра в България, но и да насърчи компетентните органи да предприемат инициативи за опазване на вида и неговото местообитание," се казва в научното съобщение. То стъпва на анализ на непреки наблюдения - следи и изменения в средата, които са индикатор за дейности на бобри.

Проф. Начев от Шуменския университет уточни, че неговият екип е наблюдавал следи от два индивида, вероятно двойка. Наблюдавани са и специфични изменения на коритото на реката от укрепването и убежищата на бобрите. Според проф. Начев е важно, доколкото може, мястото да се запази необезпокоявано, за да се задържи и потомство.

Ключово и за двамата учени беше нуждата редките бозайници да бъдат опазени от хората. Макар и да не е застрашен в световен план, видът е рядък за Европа, тъй като в миналото е ловуван заради кожата си и заради кастореума си - ароматна масловидна секреция от жлезите на мъжките и женски бобри, ползвана в парфюмерията, фармацията и нетрадиционната медицина.

Тъй като се е смятал за изчезнал, видът не е включен в приложенията на българския Закон за биологичното разнообразие, който задава видовете за защита от мрежата "Натура 2000" на национално ниво. Д-р Коджабашев е подал документи с искане видът да бъде отразен в списъците с видове за опазване, така че популацията му в зона "Ломовете" да се възползва от статута на европейската природозащитна мрежа.

Към момента ръководителят на научният колектив е уведомил както екоминистерството за нуждата от защита на животните, така и Министерството на земеделието, храните и горите, което е принципал на Изпълнителната агенция по горите и дирекцията на Природен парк "Русенски Лом", на чиято територия са документираните евразийски бобри. Към момента е важно точното място да бъде запазено в тайна и животните да бъдат защитени от потенциалната опасност да бъдат убити от бракониери заради трофейната им стойност.

 

 

Facebook Сподели във facebook.com

Коментари

Няма коментари към тази новина !

econews.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.






Приятели: слава бг | 19min |