България изостава през последните години по немалко показатели, но най-много при навлизането на изкуствения интелект. А той буквално спасява животи. Всички помним как трябваха часове, за да се свържем със Спешна помощ и още много време, за да дочакаме линейка, която да откара в болница страдащ близък. Много хора издъхнаха в домовете си, по пътя или дори на прага на здравните заведения. А най-добрите болници на София и на България - Пирогов, ВМА, Медицинска академия с многото си клиники, база Лозенец и др. се намират именно в нашия 23-и МИР. В него е съсредоточени и 80% от IT-сектора.
Как решават същия проблем в другите европейски държави? Просто и евтино. Изкуствен интелект успява да поема хиляди обаждания в един и същи момент, така че да няма чакащи на линиите на Спешна помощ. Той моментално изпраща техните адреси на линейките и следи за колко време те изпълняват ангажиментите си, което в пъти намалява срока за спасяване на животи. 24 часа на ден, 365 дни в годината, без умора, без грешки, без стрес, без напрежение.
Също във връзка с коронавируса, беше разработен изкуствен интелект, който прави диагностика по гласа на пациентите, които се обаждат за спешна помощ и  определя кой от тях е инфектиран. Прави го с по-голяма прецизност от използваните в България тестове за заболяването. Така не е необходимо заразеният да използва градския транспорт, за да отиде веднъж да му вземат проба, втори път да види резултат от нея, да посети през това време работата си, аптеки, магазини и други места, които няма как да бъдат затворени и при най-свирепа карантина и така да разпространява вируса сред неограничен брой хора.
Навлизането на изкуствения интелект в здравеопазването става все по-осезаем и в диагностиката и хирургията. Успеваемостта му е много по-голяма, отколкото на лекарите в тези две направления, като практически е 100-процентова.
Ние можем да го закупим от други държави. Можем и да възложим на българската наука сама да разработи такъв и всякакъв друг вид изкуствен интелект, но преди това трябва да закрепим законодателно в кои области изкуственият интелект е приложим и в какви граници. Много ясно трябва да направим и регулация за ограничаването му в други области като безконтролното натрупване на данни, с които "се храни" изкуственият интелект. Трябва да изработим ясно и категорично и етично-моралните норми,  които да се развива изкуственият интелект. Ако изпуснем сегашния момент - следващите месеци, да направим това, изоставането ни може да се окаже фатално за бъдещето на нацията.
Това е вероятно най-важната посока на развитие на Дигиталната трансформация, за която властта в България не работи и си я представя елементарно като комисионни от купуване на това техника, както досега и както правителството е заложило в "Плана за възстановяване", който в следващите години ще реализираме с евросредства.  Но аз ще се боря с всичките си сили за тази трансформация.
Имам готовност да предоставя правна рамка за навлизането на изкуствения интелект в здравеопазването, която да позволи бързото прилагане в практиката на новите технологии в медицината. Само така можем да се оттласнем от срамната водеща позиция в света по смъртност, ниската продължителност на живота, последното място в ЕС по качество на медицината, тоталната липса на реален международен обмен.
Друг от моите проекти по дигитална трансформация на държавата е свързан с бързото прилагане на изкуствения интелект в администрацията на всички нива. Всички се смяхме на опита "Български пощи" да въведе чат-бот, който дава единствено съобщение "Тук не е информация" преди няколко месеца. Докато в същото време, когато пътуваме, от години знаем от собствен опит как светкавично и удобно работи изкуственият интелект на всички видове администрации, на летища, железници, градски транспорт, туристически и исторически обекти, много от които са публични или с публично участие.
Освен ефективността на работата на администрацията, особено свързан с отговори на въпроси на гражданите, подаване на документи и всякакви други процедури, които сега отнемат много време и психическа енергия на хората, изкуственият интелект ще доведе и до значително съкращаване на разходите за издръжка на чиновниците и учрежденията, което ще освободи огромен финансов ресурс за инвестиции в други направления на бюджета - поне 3 милиарда лева годишно.
Най-добре би било те да бъдат влагани в дигитално образование и в научни разработки, за да постигнем действително качествен и ускорен растеж и развитие.
За да ускори процеса на навлизане на изкуствения интелект в публичната администрация и свързаните с нея дейности, законодателят трябва да даде рамките на тази технологична революция в полза на гражданите. Моят екип има готовност да предложи такива промени.


инж. Таня Иванова, водач на листа №9 за народни представители в 23 МИР - София, ДПС