214 млрд. лв. по 2011 г. ще ни струват мерките за адаптацията на България към климатичните промени. И това е размерът

на нужните инвестиции само в периода 2012-2020 г. според разработен от екоминистерството национален план за адаптация

на България към климатичните промени.

Сценариите за България предвиждат повишение на средногодишните температури между 2 и 5 градуса, смекчаване на

зимите и жежки лета. Целта на самия план обаче всъщност е България да се вмести в новите цели за намаляване на

емисиите на парникови газове с 20%, какъвто ангажимент е поет колективно от страните в ЕС. До момента България е

намалила емисиите си с над 52% спрямо 1988 година - базова за Протокола от Киото.


214 млрд. лв. е целият потенциал за инвестиции от страна на държавата, бизнеса  и гражданите в изпълнение на мерките за

намаляване на емисиите и адаптация на икономиката към новите климатични явления, обясни експерт от екоминистерството, който е участвал в изработката на плана.

Реалистичните мерки, които са задължителни за изпълнение, за да бъдат спазени ангажиментите на България, са на стойност 13,8 млрд. лв. Според изчисленията на екоминистерството това представлява

поне 6,4% от инвестициите в българската икономика до 2020г.
           
ако се сбъднат сегашните  прогнози за икономическо развитие, които е направило Министерството на финансите. Инвестициите заради глобалното затопляне обаче могат да се приемат и като бизнес възможност, защото реално ще

позволят на бизнеса и държавата да продават квоти на европейската борса благодарение на по-добро и по-екологично

производство, което ще имат, твърдят от екоминистреството.

Само държавата например ще има възможността да реализира приходи в порядъка на 2,5-3 млрд. лв на година от продажба на емисии. Според  новите европейски правила  за търгуване на квоти бедните държави ще имат право да продават парникови квоти за своя сметка, докато за богатите такива възможност няма.

Според предварителното разпределение на България се полагат права да изтъргува 43 млн.квоти, като очакваната цена на една квота е около 30 евро. Само през тази година страната ни ще може да продаде 3,3 млн парникови квоти на т.нар. ранни търгове.

Енергетиката ще е отрасълът, в който ще трябва да се вложат най-голяма част от задължителните 13,8 млрд лв, за да отговори на политиките по изменение на климата, прогнозира планът на екоминистерството.

Според предварителните разчети се предвиждат инвестиции в размер на близо 10 млрд. лв., което е около 5 % от общите инвестиции в българската икономика до 2020 г.

Целта е, след като бъдат вложени тези 10 млрд. лв., страната ни да получи намаление на вредните емисии от над 33 млн. тона въглероден еквивалент.

Въглеродният еквивалент е условна мерна единица, при която парниковите газове се преизчисляват като въглероден двуокис, за да има единна отчетност на спестените вредни емисии.

Основните източници на нужните за енергетиката инвестиции трябва да са европейските структурни фондове, схемата за

зелени инвестиции, която се захранва от продадените от страната парникови квоти, държавният бюджет и фонд „Козлодуй".

Инвестициите в енергетиката ще трябва да бъдат насочени към преминаване на тецовете от въглища към природен газ и

внедрявамето на „чисти" въглищни технологии. Освен това е предвидено

делът на ядрената енергетика да достигне 45%,

а на възобновяемите източници 15% в общия енергиенмикс на страната. Въпреки че представляват внушителен дял от нужните заради климатичите промени инвестщии, реално тези в промяната на горивната база на централите ще ни излязат най-евтино, сочат изчисленията на екоминистерството. Само за подобряване ефективността на производството в тецовете ще бъдат нужни 240 млн. лв., още 720 млн. ще трябват, за да преминат централите на природен газ вместона въглища.

Ефектът обаче ще бъде намаляване на парниковите емисии съответно с  4,68 млн. и 11,7 млн. тона. Това означава всъщност, че това са най-изгодните инвестиции, защото ще излязат меджу 50 и 60 лв на спестен тон парникови газове, което се очаква да е по-евтино, отколкото тези квоти да бъдат закупени на европейските търгове.

Допълнителен  плюс за държавата бил, че в тази част от енергийния сектор  инвестициите ще са повече частни, отколкото от публични фондове.  По 494 лв. на тон пък щеса повече частни, отколкото от публични фондове. По 494 лв. на тон пък ще ни излязат инвестициите в когенерация на тецовете, показват предварителните разчети. До 2020 г. в комбинирано   производство   на  електро- и топлоенергия ще трябва да бъдат инвестирани 790 млн. лв., а спестяването ще е едва 1,6 млн. тона  въглероден еквивалент.  

Пряко засегнати от най-голямата единична инвестиция ще бъдат голяма част от  българските  домакинства, които ще трябва да платят част от 2,5 млрд.лв. за развитие на мрежите за природен  газ до поне 30% от домовете ни. Тук реално единичната  цена на спестените вредни емисии ще е 227 лв. за тон.

Целта е 430 хил. домакинства да заменят досегашните си източници на енергия-ток, въглища, дърва, с природен газ, обясниха от еко-  министерството. По 168лв. на тон спестени въглеродни емисии пък ще ни излезе широко прокламираното енергийно салиране.

Целта в националния план е всяка година да бъдат санирани поне 3% от сградите, които са общинска и държавна собственост, като голяма част от тях всъщност са жилищни. Очакваните инвестиции са в размер на 34,2 млн. лв., а намалените емисии са 204 хил. тона въглероден двуокис. Част от мерките за спестяване на емисииот бита е и

оборудването на 1000 покрива в страната с фотоволтаични панели.

Целта е те да произвеждат електроенергия и топла вода за сградите, като предвижданата инвестиция е 1403 млн. лв.
361 млн. лв. пък ще трябва да инвестират индустриалните предприятия в подобряване на енергийната им ефективност.


Според предварителните разчети инвестицията ще им излезе по 40 лв. на тон спестени емисии, което е евтино и ще

направи мярката привлекателна за частни инвестиции. Мерките за индустрията предвиждат както закупуване на ново по-

ефективно оборудване, така и преминаване на заводите към гориво отпадъци вместо въглища и нефт.


Най-сложна засега е ситуацията в сектора на транспорта, на който се падат 98% сегашното потребление на енергия в страната.

Проблем за целенасочените инвестиции е, че 60% от вредните емисии на транспорта се падат на личните автомобили.
Затова повечето мерки тук са насочени към подобряване на обществения транспорт и намаляване на потреблението  на  горива.

Според предварителните разчети за сектора на транспорта ще са нужни инвестиции в размер на почти 2  млрд. лв., като около 10% от тях ще са насочени към подобряване на пътната инфа-струкгура. 410 млн. лв. пък ще бъдат  дадени  за внедряване на интелигентни системи за управление на трафика, за да се намалят задръ-стванията в градовете.


Освен това около 350 млн. лв. ще бъдат инвестирани, за да се откажат хората да ползват често личните си автомобили.


Първата мярка в тази насока е подобряване на градския транспорт, а втората -изграждане на велосипедни алеи на стойност  150 млн. лв. Най-малко инвестиции засега се предвиждат в областта на селското стопанство и залесяването.

Според предварителните разчет в земеделието и животновъдството ще са нужни 377 млн. лв. Двете най-скъпи мерки тук са изграждане на нови инсталации за съхранение на оборски тор за 130 млн. лв. и системи за използване на растителните отпадъци в земеделието за 230 млн.лв. За залесяване и поддръжка на горите, които естествено поглъщат въглеродния двуокис, пък се очакват едва 54 млн. лв. инвестиции.

Цената на един спестен тон въглеродни емисии този сектор обаче достига до 3200 лв., което е най-високача цена в държавния план на адаптация. 514,2 млн. лв. ще са нужните инвестиции в нови инсталации за обработка на отпадъците, за да се ползват като гориво и в изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. Тук фокусът ще е върху улавянето на метана от сметищата и фекалните води и използването му като гориво.

Източник:24 часа

Сподели във facebook.com