Миналата година (2023 г.) е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база, 8 567 в сравнение с 2018 г. Данните са на Изпълнителната агенция по горите и отразяват справката от отранспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и допълнителните мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и др.

По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно през 2000 г., казват от Асоциацията на българските ползватели на дървесина (АБПД).

По думи на Петър Дишков от АБПД в момента 39% от територията на страната ни са гори, което е повече от средноевропейското ниво. В тази статистика влизат дърветата с височина над 5 метра. За сравнение в началото на XX в. на територита на страната ни са измерени 20% гори от общата площ. Разрастването на гората се дължи на лесовъдски практики.

Това означава, че за последните 100 години горите ни са увеличили два пъти територията си, а само за оследните 20 годинизапасът им е нараснал с над 30%. Данните обаче показват, че прирастът намалява за първи път от 60 г. което е сигурен показател за проблем. Това е загуба на ресурс, но и сигурна предпоставка за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и др.

От Асоциацията информират, че общият добив в страната ни е далеч от европейските цели.

„Всички политики на ЕС са съсредоточени в използването на дървесина в бъдеще не само за мебели, но и в опит да се замени пластмасата. За устойчиво се счита да се използват до 80-90% от дървесината, както е в Европа, а ние ползваме 55%“, казва Дишков.

„Сеч“ не е мръсна дума. Това не е нещо лошо. Това е нещо, което е измислило човечеството, за да управлява горите“, допълва експертът.

Сподели във facebook.com