Европейските страни трябва да получат задължителни цели за инсталиране на технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии, според нов доклад на Европейската комисия.

Климатологичната експертна група на ООН твърди, че тази технология би трябвало да отговаря за над една пета от намаляването на въглерода в света до 2050 г. Новият доклад, изготвен за ЕК от неназовани консултанти, твърди, че има “реална и спешна” нужда от тази технология в Европа.

Улавянето и съхранението на въглерод (CCS) е експериментална технология, която улавя емисиите, произвеждани от ТЕЦ-овете, и ги „погребва“ под земята, за да се намали техния принос за изменението на климата.

"Една общоевропейска пътна карта за CCS с обвързващи цели за 2030 г. би изпратила ясен сигнал, че амбициите на ЕС за намаляване на CO2 ще се реализират, като по този начин ще се поддържа водещата позиция на ЕС в дебата за климата”, се казва докладът на ЕС.

Документът призовава страните-членки на ЕС да изработят пътни карти за CCS, а Комисията да изготви списък с потенциалните места за съхранение на CCS.

"Трябва да сложим 220 милиона тона CO2 под земята на територията на ЕС преди 2030 г.", смята Греъми Суини, председател на Европейската технологична платформа за нулево-емисиийна енергия. "Може би три четвърти от това трябва да произхожда от енергийния сектор и най-малко една четвърт – от промишлени източници като индустриите за стомана, цимент и алуминий", казва още експертът.

Еврокомисията не е определила задължителни цели за 2030 г. нито за CCS, нито за възобновяемите енергийни източници или икономиите на енергия. Някои еколози се опасяват, че CCS биха могли да насърчат екстракцията на изкопаеми горива, така че добиването и горенето им да продължи с неотслабваща сила. Други се опасяват, че това ще отклони вниманието от други нисковъглеродни инвестиции.