Аралско море всъщност e езеро, което се намира в Централна Азия, между Казахстан на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода от реките Амударя и Сърдаря. Някога, с площ 63,300 кв км, е било четвъртото по големина езеро в света. Снимки от космоса показват, че Аралско море продължава да губи своята площ. Трагедията на морето започва през 30-те години на 20 век, когато съветските власти започват да налагат масово отглеждане на памук в региона, въпреки че климатът е твърде сух за тази дейност. За да се осигури вода за напояване, започнали и мащабно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години), които отклонявали все по- повече вода от реките Амударя  и Сърдаря. Така водите достигащи до Аралско море силно намалели и в даден момент 90 % от водното течение се отклонявало за напояване. От 1960 година нивото на морето започнало да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 90 см на година, оставяйки зад себе си солена и безплодна пустиня. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишила солеността на Аралско море, което довело до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Пресъхването на морето се отразило пагубно и на климата в района. Лятото става сухо и горещо, а зимата студена и продължителна. Освен всичко друго Аралско море е също така и силно замърсено, най-вече в резултат на опитите с биологично оръжие в бившата съветска секретна база на бившия остров Возрождение. Там са се съхранявали огромни количества антракс. Сега базата е изоставена и до нея има свободен достъп. От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони и замърсяват големи територии от Аралската падина със сол, химикали и пясък. Има ли все пак надежда за възстановяване? В южната, узбекска страна процесът на пресъхване на морето е най-активен, понеже водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат Аралско море. За да се въсзтанови поне горната част на езерото, през 2005 г. започва изграждането на 13- километровата Кок-Аралска дига, която трябва да спре оттичането и да задържа водата в т. нар. Малък Арал. Така водите на река Сърдаря се събират и нивото на водата нараства, а солеността на водите намалява.