Когато режисьорът Марк Волфенсбергер за първи път научава за Neft Daşları, той смята, че това е мит. Продължавал да чува за този таен град, разстлан като плаващи, ръждясали пипала в Каспийско море, далеч от най-близкия бряг. Но малцина са го виждали, казва той. „Степента на загадъчност беше изключително висока.“

Едва когато го видял със собствените си очи, когато успял да пътува дотам с кораб за доставка на вода в края на 90-те години, разбрал, че е истинско. „Беше отвъд всичко, което бях виждал преди“, казва той пред CNN. Охранявана от военни кораби, тя приличала на „магистрала в средата на морето“, казва той, и се простирала „като октопод“.

Отчаян да документира този умопомрачителен град, той прекарва осем години в убеждаване на правителството на Азербайджан да му позволи да се върне, което най-накрая се случва през 2008 г. и той прекарва там две седмици, за да заснеме филма си „Нефтените скали: „Петролни скали": „Град над морето“.

Neft Daşları, което в превод означава „Петролни скали“, е плетеница от петролни кладенци и производствени обекти, свързани с километри мостове в необятната шир на Каспийско море, най-голямото езеро в света. Намира се на около 96 км от брега на столицата на Азербайджан Баку и на шест часа път с лодка от континента.

Според Книгата на рекордите на Гинес това е най-старата офшорна нефтена платформа в света , а в пика си е гъмжала от повече от 5000 жители.

През последните десетилетия обаче населението му намалява, а части от него са в окаяно състояние и са завладени от морето. Въпреки това той все още функционира и е символ на дългата история на Азербайджан в Каспийско море - огромен воден басейн, богат на нагряващи планетата изкопаеми горива, които също така драматично намаляват поради климатичната криза, предизвикана от тези изкопаеми горива.

Историята на Oil Rocks датира от съветската епоха. В края на 40-те години на миналия век на малкия остров кацат работници, които построяват сондажна платформа и малка къща за настаняване. Първият проучвателен сондаж е направен през 1949 г., като от него излиза фонтан от „черно злато“.

През 1951 г. петролното находище изпраща първия си танкер с петрол обратно на брега и започва сериозното строителство на града. Това, което последва, е архитектурно и техническо чудо, казва Волфенсбергер.

Градът бавно се разраства навън, поддържан от метални стълбове, вкопани в морското дъно, които се намират на няколко метра над морското равнище, сякаш плават. В крайна сметка той се състои от близо 2000 кладенеца и около 320 производствени площадки, свързани с повече от 100 мили мостове и над 100 км петролопроводи и газопроводи.

Сподели във facebook.com