Слуховете за вулкан, скрит в дълбоките блата на Флорида, се носят от векове - и до ден днешен объркват учените.

Съобщения за стълбове дим, издигащи се от непроходимата джунгла на Уакула в северозападната част на щата, са документирани още през XIX в., съобщава Click Orlando.

Легендата става известна като „Вулканът от блатото Уакула“ и по онова време дори е отразена във вестници като „Ню Йорк Таймс“. Свидетели от Талахаси твърдят, че виждат колони от пара, а през нощта над мястото се спуска видимо червено сияние.

Щатските архиви показват, че феноменът спира драматично през 1886 г. - същата година, в която се случва и прочутото земетресение в Чарлстън, при което загиват 60 души, нанесени са щети за милиони долари и е достатъчно мощно, за да предизвика цунами.

В статия от 1974 г., публикувана в Tallahassee Democrat, се съобщава, че след земетресението в района са отишли само няколко души поради трудната му достъпност.

Много изследователи несъмнено са били възпрепятствани и от експедицията за разкриване на загадката, започнала години по-рано през 70-те години на XIX век и завършила с трагедия.  

Експедицията, организирана от „Ню Йорк Хералд Трибюн“, се е състояла от трима водачи и един журналист, разказва историкът Чарли Карлсън пред „Клик Орландо“.

Но след като в продължение на три дни се бори с алигатори и необичаен терен, експедицията е изоставена.

Карлсон описва как един от водачите пада от дърво, докато се опитва да огледа района, а репортерът умира от блатна треска, известна днес като малария.

Междувременно спекулациите около необяснимия дим продължават да се разпространяват - теориите варират от тайни пиратски селища до дестилерии за самогон. Авторът Морис Томпсън пише за легендата в своя труд „Момиче от Талахаси“ от 1881 г.: „На около двадесет и осем мили от този град [Талахаси], сред гъсто залесено блато, повече от четиридесет години се наблюдава гъста колона дим, която се издига почти постоянно и не се поддава на изследванията на любопитните.

„Отдавна вулканът е известен като вулканът на Уакула, тъй като се намира на близко разстояние от известния извор Уакула.

„Едва вчера стоях на един висок хълм южно от града и наблюдавах как димът се издига и отдалечава от това мистериозно място, където досега не е стъпвал човешки крак.

По-нататък в статията се описва експедицията на тогавашния водещ адвокат П. Уудсън Уайт, който, както и неговите предшественици, не успява да проникне в гъмжащото от насекоми блато.

Години по-късно Уайт пише за пътуването си: „Преди няколко години реших да посетя мястото и да разгадая загадката на този дим.

„Бях оптимистично настроен за успех. И тогава, както и сега, вярвах, че лесно може да се открие нещо под формата на действащ вулкан, но разбира се с много малки размери.

Организирах група от активни млади мъже и като се въоръжих с геодезически транзит, се отправих към мястото на изследването - продължи уважаваният юрист.

„От една висока точка на сушата насочих уреда си към димната колона и след като фиксирах линията, заповядах на хората си да започнат да секат в блатото.

Скоро обаче пътуването става невъзможно, тъй като адвокатът описва горещия и гъст терен.

„Кипарис, ясен, дъб, бъз, лозя, въздушни растения, шипки, дълъг мъх, всяка керемида, която някога е растяла в блатата, растеше там в десетократна плетеница от разкош“, каза той.  

Времето беше ужасно горещо, защото, за да преминем през най-влажните части, трябваше да изберем средата на лятото за нашия подвиг.

След два дни на изпотяване сред мокасини, алигатори и комари всички мои хора напуснаха начинанието, оставяйки мен и едно смело цветнокожо момче да продължим сами - продължи той.

„Напредъкът веднага стана болезнено бавен. Всеки метър от пътя трябваше да бъде изсечен, докато стояхме във вода с дълбочина от един до три метра и търпяхме атаките на милиони хищни насекоми. На третия ден от екскурзията той се изкачва на един висок бор, който гледа към блатото, и „вижда димната колона, която се издига от средата на блатото, на разстояние не повече от пет мили“.

Той пише: „Непосредствената точка, откъдето излизаше димът, изглеждаше като връх на плосък хълм с ширина около миля, покрит с абсолютно непроницаема блатна растителност.

„Решителността ми ме напусна и почти мъртъв от умора, се върнах обратно към пътя, който бях проправил.

Повечето опити за разследване завършват по същия начин, ако изследователите изобщо успеят да се върнат. Няколко други статии документират доклади на рибари от залива, които описват как димът - който понякога изглежда бял - „понякога изчезва напълно за час или повече, а след това изведнъж изскача нагоре, като дим и газ от голяма прахова експлозия, но без никакъв шум.

Друг път димът се навива на тежка черна вълна като от огромен катранен завод, а след това се превръща в тънка, колебаеща се завеса от бяла пара, която се носи над мистериозното място - продължава един доклад от онова време.

„През нощта стълбът дим се придружава от тъпа, трептяща светлина, която показва, че там има огън.

Понякога - допълва се в доклада - тази светлина се усилва до голяма сила, като хвърля силно отражение върху облаците и небето.

Рибарите съобщават, че водоплаващите птици избягвали да минават над мястото, откъдето се появявал димът, дори когато колоната не се виждала. Сред различните теории, свързани със загадъчния дим, съм склонен да предпочета идеята за пожар като най-правдоподобно обяснение - каза главният метеоролог на News 6 Том Сорелс, тъй като по-съвременните теории сочат, че източникът е торфен пожар.

Такива пожари възникват, когато се запали растителна маса и продължава да тлее под жаркото слънце.

За разлика от регионите, в които се наблюдава характерната геоложка активност на „Огнения пръстен“, във Флорида липсват такива явления - каза Сорелс, когато обясняваше защо не смята, че димът има вулканичен произход.

„Тектоничната плоча, отговорна за вулканичните явления в източната част на Карибския басейн, се намира далеч на юг от Куба и се простира на запад, като включва и Коста Рика.

Като се има предвид, че във Флорида няма такава бурна вулканична дейност, става трудно да се приеме възможността за скорошни вулканични събития, особено през 1800 г.“, продължава той, съобщава Click Orlando.

„Напротив, случаите на пожар във Флорида са многобройни. Не е необичайно пожарите да се разпалват многократно от гръмотевични бури, а наличието на торфен пожар, който е горял, тлеел, почти угаснал, или може би няколко пожара през вековете изглеждат по-разумно обяснение - добавия той.

Въпреки това някои, които са се отправили към блатото, твърдят, че са видели кратер, в който може да е имало огнена експлозия - възможен остатък от източника на пара, изхвърлен от земетресението през 1886 г.

А торфен пожар, продължил толкова дълго, колкото са съобщенията за наблюденията, може да се счита за необичаен, което оставя конкретната причина необяснима.

Това, което се знае, е, че огромната маса дим не би могла да бъде огнище или фабрика поради огромния си обем.

Вероятно е да е произлизал от място, разположено южно от Талахаси между Суматра и Карабел, което е известно като Ада на Тейт - 200-километрова ивица дива природа, която и до днес остава частично некартографирана.

Гората, намираща се на често наричаното „забравено крайбрежие“ на Флорида, получава необичайното си име, когато местен стопанин на име Сиби Тейт се изгубва в нейните 200 000 акра през 70-те години на XIX век, след като преследва пантера, която ловува добитъка му.

Местната легенда твърди, че когато дни по-късно 45-годишният мъж излязъл от една поляна близо до Карабел, промълвил: „Казвам се Сийби Тейт и току-що дойдох от Ада!“, след което се свлякъл мъртъв.

И до днес се носят слухове, че гората е обитавана от духове. Но истината вероятно е по-прозаична от легендата - днес повечето хора приемат, че димът е резултат от големи, дълго горящи огньове.

Все пак една статия от 1880 г. във вестник „Талахаси патриот“ хвърля съмнение - в нея се описва как черният дим е бил виждан от най-старите жители в продължение на половин век.

Търди се също, че „вулканичната“ активност не е изчезнала заради земетресението от 1886 г., а просто е затихнала - и че наблюденията са се възобновили четири години по-късно.

През 1890 г. писателят Джей Си Пауъл пише в известната си книга „Американският Сибир; или четиринадесетгодишен опит в южен каторжен лагер“ как „странно ярко осветление“ осветява небето югозападно от неговия каторжен лагер в окръг Джеферсън.

Това може да се окаже вярно, тъй като щатските архиви показват, че така нареченият вулкан Уакула вероятно е възникнал в южната част на окръг Джеферсън, северно от Ада на Тейт.

Това би поставило източника в близост до частта „Gum Swamp“ на резервата за диви животни „Сейнт Маркс“, който също е известен с това, че е трудно достъпен.

Това, което се оказва последното документирано наблюдение на явлението, е докладвано през 1891 г. от върха на сградата на съда в окръг Леон.

През 1894 г. друга експедиция, финансирана от вестник „Флорида Таймс Юниън“ в Джаксънвил, не успява да открие предполагаемия кратер и не забелязва и следа от дим.  

С настъпването на 20-и век „вулканът“ потъва в неизвестност - и днес легендата е забулена като самото място.

Но за „чудото на блатото Уакула“ се говори и до днес и може би това е една от онези загадки, които просто остават неразгадани.

 Източник:dailymail.co.uk

Сподели във facebook.com