Необходимостта от вода никога не е била толкова голяма, колкото е днес, но по-важното е, че все-повече ще се увеличава поради нарастващото население и миграцията, покачването на стандарта на живот, повишената консумация на храна и увеличеното производство на енергия, особено на биогорива.

Достъпът до питейна вода и канализация продължава да бъде недостатъчен за по-голямата част от развиващия се свят. Ако нищо не се направи и промени, то това ще означава, че през 2030 г. около 5 млрд. души (67% от световното население) все още няма да имат достъп до питейна вода и канализация.

Връзката между бедността и водните ресурси е повече от очевидна: броят на хората в САЩ, живеещи с по-малко от 1,25 долара на ден, съвпада приблизително с броя на хората без достъп до безопасна питейна вода. Всичко това в крайна сметка се отразява върху здравето.

Почти 80% от болестите в развиващите се страни са свързани с мръсна вода. Например, 5 000 деца умират всеки ден от диария, или по едно дете на всеки 17 секунди.

Във всички, около една десета от всички заболявания по света биха могли да бъдат избегнати при нали
чието на водопровод, канализация и управление на водните ресурси.

Докато немалка част от населението по света все още няма достъп до чиста вода, разхищенията на водните ресурси също са се увеличили. Потреблението на вода се е утроило през последните 50 години, а площта под напояване се удвоила през същия период.

Населението на света се увеличава с около 80 милиона души всяка година. Това означава, че необходимостта от прясна вода се увеличава с 64 милиарда кубични метра година.

Прирастът на населението предполага и увеличаване на търсенето на селскостопански продукти, а оттам и увеличено потребление на вода. Всъщност селското стопанство е най-големият консуматор на вода. То харчи 70% от водните запаси, в сравнение с 20% за промишлеността и 10% за домашна употреба.

В същото време са налице значителни промени в начина на живот и навиците на хранене на населението през последните години като делът на месото и млечните продукти, консумирани в развиващите се страни непрекъснато нараства.

Производството на един килограм пшеница се нуждае от 800 до 4 000 литра вода, докато един килограм говеждо месо, отнема от 2 000 до 16 000 литра.

Смята се, че китайският потребител, който изяждал 20 килограма месо през 1985 г., сега яде повече от 50 кг на година. За сравнение, през 2002 г., консумацията на месо на глава от населението е 76 килограма в Швеция и 125 килограма в САЩ.

Производството на биогорива също рязко се е увеличило през последните години, което води до използването на значителни количества вода. Производството на етанол е 77 милиарда литра през 2008 г. и трябва да достигне 127 млрд. литра до 2017 година. Бразилия и САЩ, които задоволяват 77% от световното търсене, са основните производители на биогорива. През 2007 г. 23% от производството на царевица в САЩ и 54% от реколтата на захарна тръстика в Бразилия са били използвани за производство на етанол.

През 2008 г. 47% от раст ителните масла, произведени в Европейския съюз са били използвани за производство на биодизелово гориво. Въпреки увеличеното използване на земеделски култури за добив на биогорива, делът на общото производство е все още малък.

Основният проблем при биогоривата е, че добивът им изисква големи количества вода и торове за отглеждане на земеделски култури. Между 1 000 и 4 000 литра вода са необходими за производството на един литър биогориво.

Потреблението на енергия се ускорява, което има своите последици върху водните запаси. Производство на електроенергия от водноелектрически централи се очаква да се увеличи с 60% до 2030 г.

Сподели във facebook.com