към имитиращите продукти, поставя условия за информацията, която трябва да се изписва на етикетите им, и описва начина на предлагането им в магазините.

Според нея при производството на млечни продукти трябва да се използва не по-малко от 80% сурово мляко и до 20% добавено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин.

Бялото саламурено сирене трябва да съдържа не по-малко от 40% сухо вещество и да е с не по-малко от 40% масленост. Ако показателите са по-ниски от записаните в наредбата, наименованието е "саламурено сирене с повишено водно съдържание". В този случай продуктите могат да се продават само предварително опаковани от производителя.

Забранява се използването на думата "млечен" или на нейни производни в наименованието на имитиращите продукти. Върху етикетите им трябва задължително да бъде изписано "Имитиращ продукт" и да бъдат посочени ясно съставките, които са използвани като заместители. Тези продукти също трябва да са предварително опаковани от производителите и да са поставени на отделни щандове или на обособени места, които да са с ясно обозначен надпис "Имитиращи продукти".
За и против

В официално писмо, изпратено до земеделския министър от учредената през март тази година Българска асоциация на млекопреработвателите (трета за сектора), се твърди, че в настоящия си вид наредбата "вместо да решава проблемите, вкарва бранша в дълбока криза", защото дава "административно предимство на малцината гръмогласни нейни лобисти, искащи да произвеждат сирена в ценови клас 15-20 лв./кг за сметка на ограничаване на правото на избор на българския потребител чрез изкуствено създаване на административни пречки за производителите на най-масово продаваните сирена между 7 и 12 лв./ кг. Предвиденото задължителното опаковане в потребителска опаковка влиза в директно противоречие с тенденциите за ограничаване на полиетиленовите опаковки в ЕС, ще оскъпи най-търсените сирена в България и ще увеличи инфлационния натиск върху потребителската кошница", пише още в писмото на асоциацията, подписано от нейния председател Димитър Христов.

От новата Българска асоциация на млекопреработвателите твърдят още, че "намалените продажби на българско сирене на родния пазар автоматично ще доведат до закриване на предприятия и загуба на работни места" и че в много райони "точно тези застрашени предприятия са единствените, които изкупуват мляко от фермите на земеделските производители". От организацията изчисляват, че "пряко ще бъдат застрашени половината работни места в сектора".

По неофициална информация 80% от сиренето, което се предлага на пазара в страната, е с цена до 8 лева за килограм. Опасенията са, че за някои фирми наредбата ще доведе до допълнителни разходи за опаковане, което ще вдигне цените. Друго притеснение е, че преобладават потребителите, които търсят сирене от насипни витрини, а не предварително опаковано.

Привържениците на наредбата обаче вадят други аргументи. "Наредбата не поставя ценови граници и не съдържа забрана за продажба. Тя изисква само сиренето с повишено съдържание на вода да се предлага предварително опаковано, така както и имитиращите продукти, за да има по-голяма яснота за потребителя", коментира за "Капитал" Богомил Николов, председател на "Активни потребители".

Проучване на неправителствената организация през август миналата година на 30 проби краве сирене в средния и в много ниския ценови клас показа, че в 16 от тях съдържанието на вода е над 70%, а в 10 е между 62 и 70%. Тогава от асоциацията коментираха, че това е шокиращо, сравнено с максималните 54% вода, които допуска БДС.
"За мен наредбата е верният път към налагане на ред в пазара на млечни продукти. До нея се стигна след лавина от нарушения, които подронват имиджа на българските млечни продукти. Водата в сиренето измести палмовото масло. Да, водата не е вредна, но наличието й е вид измама, защото купуваш вода, а не сирене и така евтиното излиза скъпо. Вярвам, че прилагането на наредбата ще сложи ред в магазинната мрежа, но съм скептичен за това, което се предлага в заведения, детски градини, болници, армия. Трябва да се приложат адекватни изисквания при обявяването на обществени поръчки и към тези доставки", обобщи Николов.

От Съюза на говедовъдите в България също имат завишени изисквания. "Ние имахме възражения срещу наредбата, които не бяха приети при предварителното й обсъждане. Нашето искане беше млечните продукти да са от 100% сурово мляко, а наредбата допуска до 20% сухо мляко. Според един от нашите водещи учени в млекарството в българското бяло саламурено сирене сухото вещество трябва да е минимум 45%, а наредбата изисква не по-малко от 40%. Факт е, че през годините не можа да се упражни качествен контрол и при всяка проверка поне 50% от пробите за сиренето не отговарят на изискванията. Въпреки приетите всякакви мерки, включително и маркирането на всяка буца сирене, така и не можа да се сложи ред по отношение състава на сирената", коментира за "Капитал" Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Съюза на говедовъдите в България.

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов уточни за "Капитал", че наредбата е съгласувана с тяхната асоциация, както и с браншовата организация на животновъдите и с Асоциацията на млекопреработвателите в България (с председател Димитър Зоров).

"Наредбата дава тримесечен гратисен период, който е достатъчен, за да се приведат етикетите и опаковките в изисквания вид. Очаква се най-после да се сложи ред на пазара, да има дисциплина в предлагането, а потребителят да е наясно какво купува и да си прецени дали да плати повече за по-качествен продукт. Сегашното предлагане на сирене с различно качество в насипни витрини не позволява да се прилага адекватен контрол. В тези витрини информацията за продуктите е записана върху листче, забодено често с клечка за зъби, и съдържа само марката и цената. Винаги може да стане объркване на едно листче с друго", отбелязва Владислав Михайлов.

Богомил Николов също смята, че "етикетчета, слагани върху продуктите в насипните витрини, лесно могат да бъдат объркани, подменени, разменени". "Да, наредбата носи и негативи, но тя е резултат от множеството нарушения и липсата на достатъчно превантивен контрол", категоричен е Николов.

"Няма драма с изискването за предварително опаковане на сирене с повишено водно съдържание. Евентуалната инвестиция в машина за опаковане не е значима, а и винаги може да се опакова продукция на ишлеме. За мен принципният въпрос е дали бизнесът трябва да решава какво да продава или държавата трябва да му диктува", заяви за "Капитал" Никола Филипов, миноритарен собственик и финансов директор на "Деари фууд България".

А според анализатор на сектора големият проблем е, че страната ни няма качествени млечни продукти с европейска защита с ясно качество. Освен това липсва достатъчно разнообразие, така характерно за други държави с традиции в млекопреработката.