България се е въздържала при гласуването в Съвета на ЕС на европейския климатичен закон, съобщи Ройтерс.

Страните членки гласуваха окончателно одобрение на закон, който да направи целите за намаляване на емисиите от парникови газове правно обвързващи, като 26 от 27-те държави в ЕС са го подкрепили и само България се е въздържала, предаде Дневник.

Климатичният закон, който е главният правен акт на Европейския зелен пакт, установява по-висока задължителна цел до 2030 г. СО2 емисиите да бъдат намалени с 55% спрямо 1990 г., както и постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 г.

През април европейските институции се договориха да завишат от 40 на 55 процента междинната цел за намаляване на парниковите газове, като я направят задължителна и да се ангажират с постигане на въглеродна неутралност в средата на века, като по този начин превърнат Европа във водеща в борбата с климатичните промени и изпълнят ангажиментите по Парижкото споразумение за климата.
"Окончателният компромис не отразява в достатъчна степен националната ни позиция", е заявил говорител на българското правителство пред Ройтерс, без да дава повече подробности. Лидерите от всички държави от ЕС се присъединиха към целта за намаляване на емисиите до 2030 г. през декември, която има за цел да насочи Съюза в посока, която ако се следва в световен мащаб, би позволила да се избегнат най-тежките последици на изменението на климата, пише Ройтерс.

Целите се отнасят за общите емисии на ЕС и не изискват те да бъдат постигнати в еднаква степен от всяка държава. Поемането на ангажименти за намаляването на парниковите газове обаче е условие за получаване на пълното финансиране по Фонда за справедлив преход, от който ще бъдат компенсирани държавите, разчитащи на по-замърсяващи производства.

Законът има за цел да постави климата в основата на всички политики на ЕС, като гарантира, че бъдещите регулации подкрепят целите за намаляване на емисиите.

На 14 юли Европейската комисия ще представи предложения за промени в 12 политики, чрез които да стане възможно постигането на климатичните цели чрез модернизиране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за CO2 за нови автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.

Законът за климата предвижда още Брюксел да създаде независим експертен орган, който да консултира политиките в областта на климата и механизъм за изчисляване на общите емисии, които ЕС може да произведе между 2030 и 2050 г., в съответствие с климатичните си цели.

Европейският парламент одобри закона миналия четвъртък. Парламентът и държавите-членки ще подпишат текста тази седмица - последната стъпка преди той да стане закон.

Сподели във facebook.com