Крайбрежните ивици у нас масово присъстват в кадастралните карти като земеделски земи, общинска площ, част от населено място и дори като вода, сочи проверка на Генка Шикерова от Свободна Европа. Такова разминаване между реалност и официални документи дава възможност за злоупотреби върху десетки хиляди квадратни метри по родното Черноморие.
Едва в  средата на април т.г. земята край Росенец официално стана плаж. Преди това пясъкът беше земеделска земя. Теренът беше признат за плаж с решение на ВАС.
Напомняме, че Росенец влезе във фокуса на общественото внимание едва след акцията на Христо Иванов от Демократична България, който разкри, че теренът е близост до резиденцията, която ползва почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Това обаче далеч не е единственият подобен случай. Заради съзнателни грешки и пропуски, пясъчни ивици до морето се водят всичко друго, но не и плажове. Така забраните и регулациите за ползване и строителство върху тези терени могат да бъдат заобикаляни.
Друг пример е курортът Дюни, който през 80-те години е недостъпен за обикновените българи. Построен е от австрийска фирма, луксозен и скъп. Българските туристи го оглеждаха на път за Мичурин (днешно Царево). Сега този курорт е различен. Има разлика и в крайбрежието.
Един от имотите там не е съществувал през 80-те. Бил е част от акваторията на Черно море. “Става въпрос за около 14 хил. кв. метра”, каза за Свободна Европа Йоан Каратерзиян, шеф на УС на Камарата на геодезистите в България. Но заради един кей започва да се трупа пясък и се образува плаж.
 “Отвоюваните от морето територии недвусмислено влизат в състава на морските плажове и съгласно Конституцията са изключителна държавна собственост. Но същите не са отразени нито в кадастралната карта и кадастралните регистри, нито в специализираната карта”, каза Каратерзиян.
Според кадастъра този имот е частна собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване „за курортен хотел, почивен дом“.
Още един пример е плажът Паша дере. В Общия устройствен план е предвидено този терен да бъде “с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност”, но в същото време имотът е включен в границите на населеното място.
Това означава, че при подходящо съвпадение на интереси и обстоятелства в имота може да се строи при определени условия.
Други два плажа по кадастър се водят вода без суша. Те са вписани “територия, заета от води и водни обекти” с начин на трайно ползване крайбрежна плажна ивица, но пък ивицата не фигурира в слой "Черноморско крайбрежие" като морски плаж.
Сред най-интересните е случаят с плажа, който „не съществува”.  Просто го няма в  землището на община Бяла, село Самотино. Голяма част от плажната ивица изобщо не е отразена в кадастралната карта.
Масово крайбрежието минава за земеделска земя. Така на север от Варна поземлен имот в община Балчик, село Оброчище, теренъ е едновременно общинска частна собственост, земеделска земя, но в същото време е и крайбрежна плажна ивица, която по закон е изключителна държавна собственост.
Наред с това има и части от сушата, вдадени в Черно море, които обаче не са обхванати от кадастралната карта и съответно са извън отчет.
Плажът е изключителна държавна собственост, но не и в този случай. Част от пясъчната ивица също въобще не е включена в картата.

Липсата на плажовете в кадастралните карти не означава автоматично, че на тези терени може да се строи, "но при помощ от страна на администрацията и невъзможност от страна на гражданите да проследяват, биха могли да се прикрият злоупотреби", каза Каратерзиян.
От Свободна Европа посочват, че са изпратили въпроси за изброените имоти до Агенцията по кадастъра и Министерството на туризма, но отговор няма.

Сподели във facebook.com