Защо изчезнаха "властелините" на Дунав - есетровите риби, и какво може да се направи за завръщането им в нашия регион беше обсъдено на пресконференция на международната природозащитна организация  WWF. В рамките на проекта им ще се работи основно в река Дунав. Стойността му е 1 389 000 лева, а финансирането се извършва от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет чрез Оперативна програма „Околна среда" (2007-2013 г.). Проектът включва извършване на теренни изследвания на територията на Дунав и модернизиране и осъвременяване на нормативната база за опазването на есетровите риби, обяви програмният директор на WWF-България, Веселина Кавръкова. За целта е необходима реализацията на ясен план за зарибяването на река Дунав и създаване и описване на точни параметри, по които ще се извършва, а не да се разчита единствено на самостоятелни действия на институции и частни лица, поясни Кавръкова. По думите й е нужно да се изясни какви забрани ще бъдат въведени за лова на есетри и търговията с есетрови продукти след изтичането на забраната за тях през 2016 г. За целта е предвидено прилагането на Националния план за действие за есетровите риби за 2005-2014 г., както и активности, включени в Европейския план за запазване на този вид риби. В Румъния има забрана за улов на есетрите за период от 10 години, а в България имаше само едногодишни мерки, като тази година се издаде забрана за улов за срок от 4 години, поясни Веселина Кавръкова. Екологичната организация е предложила още въвеждането на тристранни мерки за работа между България, Румъния и Сърбия, както и съвместна работа с всички институциии у нас, които имат отношение по въпроса за есетрите, съобщи Иван Христов, ръководител програма „Води“ към WWF - България. Два вида от 6-те есетрови риби в България вече са изчезнали – Шип и Немска есетра, с останалите видове риби ситуацията също е тежка, алармира Христов. За периода 2002-2005 г. е отбелязано спадане на числеността на руската есетра, според някои изследователи с 99%. Най-голямата есетрова риба, влизаща в сладки води, е моруната. В река Дунав е имало екземпляри от около 900 кг, а в наши дни обикновено се срещат такива риби с тегло около 200 кг. Чигата е по-малко застрашена, тя има сравнително стабилна популация, каза още Христов. Сред основните причини за намаляването на броя на есетровите риби Христов изтъкна свръхулова, който е довел до рязко намаляване на числеността на популацията още през началото на 20-ти век, както и нарушените миграционни коридори, използвани от тези риби, за да изминават сериозно разстояние от Черно море до река Дунав. Значителни проблеми има и заради местата за размножаване, които не са достъпни за есетровите риби, допълни Христов. Една от причините е изграждането на язовири „Железни врата“ 1 и 2. Местата, където може ефективно да се извършва такова размножаване са или недостъпни или променени, допълни Христов. По думите му размножаването при моруните става веднъж на 2-3 години при силните екземпляри. Най-малко 50 000 есетрови риби с местен произход ще бъдат развъдени и пуснати в река Дунав по проект на WWF - България за опазването на есетровите риби, обявиха от българския офис на най-голямата природозащитна организация.

Сподели във facebook.com