Автор: Владо Каролев

Отварям сайта на ЕСО и какво да видя – 41% от електроенергията в момента се произвежда от АЕЦ, 40% от основните ТЕЦ-ове, от вятър 3% и от слънце 3%.
Отварям изтеклите документи за зеления преход в Политико и що да видя – абсолютна забрана за публично финансиране от преходните фондове за АЕЦ-и и ТЕЦ-ове.
Тоест, в следващите няколко десетилетия Европейската Комисия иска ЕС да стане въглеродонеутрален като почти изцяло се откаже и от фосилните горива и от ядрената енергия. Заделените за този преход пари ще се инвестират само в зелени технологии – колко „зелено“ е горенето на биомаса е друга тема, но за горене на слама и дървесни продукти субсидии ще има. След 2025 година пък всички централи ще трябва сами да си плащат за т.н. „въглеродни емисии“,  без да ползват преки или непреки държавни субсидии,  т.е. ще трябва да носят определената от Брюксел цена за „не-екологичност“.

Какво означава това за България?

1.    Положението с АЕЦ Белене се закучва постепенно. Инвеститорите в централата няма да могат да ползват каквито и да било механизми за публично финансиране, а възможностите на държавата да даде каквато и да е държавна подкрепа (нямам пред вид държавно финансиране или финансова гаранция, което сега не е допустимо според решения на МС и Парламента) също ще доведат до сериозни въпросителни в Брюксел. Това означава, че или ще вадим директно пари от бюджета (след промяна на сегашните решения на МС и НС), или ще разчитаме на някой да инвестира 20-тина милиарда лева, без да знае дали в следващите 30 години някой в КЕВР или в Брюксел няма да му скимне да го фалира. Дали ще намерим такъв инвеститор? А дано, ама надали ????
2.    Маришкият басейн върви към пълно затваряне. Държавната Марица Изток 2 ползва непряко държавно субсидиране, тъй като държавната компания-майка БЕХ (т.е. всички данъкоплатци) плаща за въглеродните емисии на централата. Тази скрита субсидия даде основание на доста политици с прикрити мотиви, както и на няколко такива без задни мисли да атакуват американските Марица Изток 1 и Марица Изток 3 защо продават ток на по-висока цена от ТЕЦ Марица Изток 2. Само, че в цената по която продават американските централи е включена  цената на CO2 сертификатите, които днес са около 50 лв на тон.
3.    Топлофикациите, близки до консултанта, Ковачки вероятно ще продължат да съществуват през някоя „зелена“ вратичка – традиционно тях национални и международни регулации не ги ловят. Вече 10-та година РИОСВ Стара Загора не може да определи коя от двете централи на снимката по-долу трупа по един пръст сажди дневно върху автомобилите и къщите на жителите на Гълъбово. Схемата с изгарянето на боклуци вероятно е

първа стъпка към формирането на тази група централи като някакъв вид „специално“ за екологията инсталации, дето ще ни пречистват отвсякъде.

Какво правим ние?

Всеки човек с акъл в главата и визия за повече от 5 години напред би се притеснил доста, гледайки графиката на ЕСО откъде идва токът ни днес и какво джуркат в казана брюкселските лидери.
Никакво притеснение не се забелязва, обаче, в повечето български политици и бизнес лидери. Те са сякаш твърдо убедени, че в АЕЦ Козлодуй не работят руските реактори още 7-8 години, а перпетум-мобилето на Никола Тесла, което ще може да произвежда ток още поне 2000 години напред. Съмненията около начините за финансиране на хипотетична втора ядрена централа се посрещат с бодряшки аргументи за стратегическа женитба на Китай и САЩ – китайците нямало да търсят печалба от инвестиция в България (‘щото сме много готини), а САЩ ще ги пуснат да правят ядрена централа в Европа, защото ще купят от тях оборудване и ядрено гориво. Ъъъъхъ – и едните балъци, и другите.

А ток откъде?

Никой не знае.
Може би ще разчитаме на някой професор от БАН да открие студения ядрен синтез и да стартира нова световна енергийна революция.
В крайна сметка, току-виж лабораторията на железния човек Тони Старк е скрита точно под кривия черен комин на Брикел.

Какво би трябвало да правим?

България изглежда „умно“ се е заплеснала и не е успяла да договори изключения за въглищната си енергетика до края на декември 2019 г., както го направи Полша, която е също  европейска страна със сериозен въглищен сектор.
Следователно, ако не желаем да останем на режим на тока, остават само две възможни решения:
1.    Активно лобиране Брюксел да не пресече вноса на ток от АЕЦ и ТЕЦ от Турция с някой нов въглероден данък. След това се поставяме на милостта на Президента Ердоган, чиято добра воля и несъобразяване с европейските зелени сделки ще държат нашите лампи светещи.
2.    Договаряне на технически механизъм за Маришкия басейн с Брюксел час по-скоро, който да позволи непреки субсидии за въглеродни емисии за десет-двадесет години след 2025 г. и за трите значими централи от басейна. При малко по-умели преговори и видимо включване на субсидията от БЕХ в официалния договор на държавната Марица с НЕК, вероятно би могло да се мисли и за европейско разрешение и средства за реновация и нови инвестиции в Марица Изток 2. Тоест, ако не искаме да фалират ТЕЦ-овете и да разчитаме на скъп внос на ток, за да не останем на режим след 5-6 години, трябва да направим държавната Марица като американските, а не обратното.

Сподели във facebook.com