Черна, токсична утайка представлява езерото Баотоу, намиращо се във Вътрешна Монголия (автономен регион на Китай). На неговия фон се виждат мини, рафинериите, охладителни кули и комини, изпускащи отровен дим в небето.

Самото езеро е изпълнено с черна, гъста, токсична утайка. Десетки тръби минават покрай бреговата линия, а отвсякъде буквално извират химически отпадъци от мините и рафинериите, обграждащи езерото. Миризмата на сяра и ревът на тръбите е непоносим.

Баотоу е най-големият индустриален град във Вътрешна Монголия и най-големият доставчик на "редки земни минерали" в света. Добиват се 17-те редкоземни елемента, които се използват главно в производството на електроника. 95% от световния добив на тези метали е на  тази територия.Елементите могат да бъдат открити във всичко - от магнити във ветрогенератори и електрически автомобили мотори, през смартфоните да телевизорите с LED дисплеи. През 2009 г. Китай е произвел 95% от тези елементи в света, а е изчислено, че в мините Баян, намиращи се на север от Баотоу, са 70% от световните запаси. 

Жаждата за редки минерали е истинска мъка и борба за живот за хората. "Ние сме жертви. Остатъците от добива на руда ни убиват. Ако ядете или пиете вода от източник, близо до мините, ще пострадате", накратко описва живота си фермерът Уанг Тао, който се е занимавал с отглеждане на картофи, царевица и пшеница, преди мините да достигнат и неговите земи.

На живеещите близо до мините, редовно им падат зъбите или им окапва косата. Тестовете показват, че в почвата около тези мини има силно повишено ниво на радиоактивни материали. Природозащитни групи отдавна предупреждават, че добивът на редкоземни елементи изхвърля във въздуха и почвата опасни вещества като уран и торий.

През 2006 г. проучване в областта Далахай около мините, държани от китайската държавна компания Баоганг, показва 36 пъти по-високо ниво на радиация, отколкото в други райони около Баотоу. Пекин вече започна да затяга контрола при добива, като закри няколко нелегални мини, но дори оторизираните добивни компании не упражняват достатъчно добър контрол. 

Някогашните бистри води на езерото, даващи живот на земеделската земя наоколо, са превърнати в сметище за отпадъци на странични продукти. Гледката е ужасяваща. Пагубното въздействие върху околната среда на индустрията е болезнено ясно - понякога дори е невъзможно да се каже къде започват рафинерийните комплекси и къде свършва градът, защото крайните квартали преливат в производствените райони. 

Технологичните компании непрекъснато ни призовават да купим най-актуалната техника. Но не бива да се забравя къде започва всичко - край бреговете на токсичното езеро, простиращо се до хоризонта....