Зелени еко активисти заявиха на среща на 12 януари тази година, че ски-туризъм в България просто не може да има. 

Дискусията бе организирана от министъра на туризма Николина Ангелкова, която бе поканила неправителствени организации, за да чуе становищата им по темата „Планински туризъм“ в България.

В събитието участваха „Зелени Балкани“, Фондация „Биоразнообразие“, Сдружение за дивата природа „Балкани”, WWF, „Световен фонд за дивата природа“, Форум „Природа“, „Природата за хора и регионите“ и още няколко неправителствени организации.

 

Андрей Ковачев от Сдружение за дивата природа „Балкани” коментира цените и качеството на туристическите услуги в България и посочи, че рентабилността в планинския туризъм е много ниска, както и че заплатите в сектора също са най-ниските. По думите му човешкият капацитет е основният проблем. 

 

Стефан Аврамов от Българска фондация „Биоразнообразие” разказа за проекти, в които участва („Тракийско злато”, издаване на пътеводители, нов проект в източните Родопи и т.н.) с холандско финансиране. Той отбеляза, че не среща никаква подкрепа от държавата и уточни, че заедно с холандските си партньори, очакват финансова подкрепа, каквато не са получили.

 

Той бе репликиран, че "в България туризмът е частен сектор и не всеки проект може да очаква помощ от държавата".

 

Тома Белев се представи като част от „Асоциация на парковете в България”. Според него добър туризъм има, когато той се прави 24 часа на ден и 365 дни в годината. "Сега в България туризмът е 3 месеца на морето и със същия персонал 3 месеца в планината. Най-големите туристически обекти в България чрез офшорните си дружества изнасят печалбите си в чужбина, не са регистрирани на място", каза още той. 

Той изрази несъгласието си, чрез сметките си за ток (към ЧЕЗ) в София да плаща за новата инфраструктура (на ЧЕЗ) в Банско. Аналогично е против изграждането и финансирането от държавата и еврофондовете и на останалата инфраструктура в Банско (канализация, пречиствателни съоръжения и т.н.), които работят 3 месеца за 40 000 човека, а през останалото време за 12 000 човека. Белев смята, че с най-добри перспективи в България е пешеходният туризъм - "с най-дълга история, имаме най-добре маркираните и най-дългите маршрути, балнеологията, културно-историческият, приключенският, виненият и хранително-вкусовият туризъм. Според него проблем било криенето на приходи от туризъм, тъй като не се отчитали реалните обороти. Белев категорично изключи развитието на ски-туризма като възможност за развитие, защото не спазва принципите.

 

Евдокия Манева от Форум „Природа“ акцентира, че масовият туризъм е основата, а алтернативният надгражда. 

"Той за това е и алтернативен. При алтернативния туризъм се сблъскваме с манталитета на местното население. В България нямаме традиции в обслужването на гости в дома, в смисъла на бизнес", посочи тя.

 

Министър Ангелкова заяви, че работят по стратегия за устойчиво развитие на туризма, но не от 100-200 страници, а по-скоро като пътна карта, като за тази година акцентът е върху културно-историческият туризъм. 

Тя подчерта, че основната причина за тази среща е желанието й да разбере в детайли какви точно са аргументите срещу развитието на ските, там където е възможно. 

"Може ли да се постигне баланс?", запита тя и даде примери от държави в Европа с развита ски-инфраструктура и с намерени балансирани решения между защитени територии и ски-инфраструктура. Тя пожела да чуе защо точно са против в дълбочина.

 

Тома Белев разви тезата, че всъщност България е на предпоследно място в Европа по защитени територии с 5.5% „класически” защитени (според ЗУТ), в които основната цел е защита на природата.

 

Министър Ангелкова даде нови примери (Австрия, Швейцария), но беше репликирана от Андрей Ковачев с данни за разликата в средната надморска височина между България и Австрия – 500 м. и между България и Швейцария – 1000 м.

 

Тома Белев заяви, че към момента ски зони в България са построени със закононарушения и,че в момента има дело за укриване на данъци от „Юлен” АД и „Витоша ски”.

 

Андрей Ковачев поиска да се направи изследване за плътността на ски-пистите в България и Австрия, като според него у нас е по-плътно. Той разказа за съгласуван ски-проект (КОМ-Берковица), който не се прави и направи извода, че инвеститорите са лошите. Той отново повтори тезата си, че най-ниските заплати у нас са в туризма (камериерки, готвачи) и, че рентабилността в зимния туризъм е много ниска.

 

Манева посочи от своя страна, че колегите от НПО-тата не са честни и откровени в отговорите си, "а и не звучи добре, представящ себе си като еко-експерт (Андрей Ковачев) да обяснява на министъра на туризма за рентабилност и други икономически категории в туризма".

 

Министър Ангелкова благодари за коментара и подкани отново да чуе обяснение защо в България не е възможно да се развива ски-инфраструктура. Даде нови примери за новостроящи се големи ски-проекти в съседните Турция и Румъния.

 

Според Георги Стефанов от WWF основните причини са неспазването на законите и трайните климатични промени, водещи до високи температури, липса на сняг и проблеми с питейната вода, породени от системите за технологичен сняг. Той заключи, че „ски-туризъм просто не може да има”.

 

Андрей Ковачев се изказа за възможните компромиси и даде пример от работата му по проект в западна Стара планина, където са коригирали границите на защитени зони, заради инвестиционни проекти. Той смята, че трябва да се развива социалният туризъм - "да се стремим към по-ниски цени в туризма".

 

Министър Ангелкова покани зелените НПО-та да излъчат техен представител, който да бъде включен в Националния борд по туризъм. Тя пое ангажимент в близките 10 дни да организира нова среща в по-широк формат по темата планински туризъм с инвеститори, бранш, НПО-та, местни и т.н.

 

Представителят на „Природата за хората и регионите“ не се изказа.