Глобалното затопляне може да доведе до осемнайсет процента спад в световното производство на храни до 2050 г., но инвестициите в напояване и инфраструктура, както и преместването на производствените дейности в различни региони, може да намали загубата, сочи ново проучване.

В световен мащаб напоителните системи ще се разраснат с повече от 25%. Това ще е нужно, за да се справят с променящите се характеристики на валежите, предава грийнтех.

Къде обаче трябва да се увеличат напоителните системи е трудно да се каже, защото има различни сценарии за това как се променят валежите. Така че по-голямата част от инвестициите за напояване трябва да станат след 2030 г., се казва в изследването.

„Ако не се планират внимателно (вложенията на ресурси), ще се получи грешна форма на адаптация,“ коментира Дейвид Леклере, един от авторите на изследването.

Ще трябва да бъдат построени инфраструктура и преработвателни вериги в области, където досега е имало малко селско стопанство, за да може да се разшири производството.

Международните пазари на храна ще се нуждаят от по-тясна интеграция, за да се реагира на глобалното затопляне. Производството ще стане по-трудно в някои южни региони, но за сметка на това ще стане достъпна нова земя на север, годна за отглеждане на култури.

Въз основа на проучването Леклере очаква производството да се увеличи в Европа, а голяма част от Африка да остане зависима от вноса.

Ако изменението на климата се управлява правилно, производството на храни може и да нарасне – с цели 3% до 2050 г., показва проучването. като по-висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата има торене въздействие върху растения.

Управление на водните ресурси се очаква да бъде най-голямото предизвикателство за земеделските стопани. Водата „може да стане много по-оскъдна, отколкото се смяташе по-рано“.

Сподели във facebook.com