Почти половината от водните обекти в индонезийската провинция Южен Калимантан са в опасност от замърсяване от отпадъците от въглищните мини, твърди доклад на еколози.

Докладът „Разкрити: Въглищни мини замърсяват водата на Южен Калимантан“, описва в детайли разкритията от деветмесечно разследване на „Грийнпийс“. Той показва, че опасните отпадъци от интензивните, почти нерегулирани дейности на въглищните мини замърсяват реките и потоците в провинцията, като в много случаи нарушават националните стандарти за отпадъчни води от мините.

Една трета от Южен Калимантан е посветен на добива на въглища, което поставя под реална заплаха качеството на водата в провинцията. Разследването е установило, че киселинните отпадъци от мините, съдържащи желязо, манган, алуминий и други елементи, достигат до водните обекти в Южен Калимантан. Около 3 000 км от реките на Южен Калимантан – почти 45% от всички реки – са надолу по протежението на въглищните мини.

„Хората в близките до мините и по течението на реката селища най-вероятно използват замърсена вода за къпане, миене, земеделие. Те са изправени пред неприемлив риск от дейностите на въглищните мини. Правителството трябва да действа, за да защити тяхното здраве и препитание“, казва Ариф Фиянто, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – Индонезия. 22 от 29 водни проби взети от „Грийнпийс“ от пет въглищни мини в Южен Калимантан се оказаха киселинни. Заустване, течове и разливи от замърсените резервоари на въглищните мини създават сериозна опасност за намиращите се на близо потоци, блата и реки.

„Грийнпийс“ твърди, че минните компании, които печелят от тези мръсни, и в някои случаи, незаконни дейности, имат отговорност да спрат да замърсяват водните ресурси, от които зависят общностите. Компаниите, които нарушават закона, трябва да платят за почистването, дори и ако техният лиценз за добив е изтекъл или отменен, тъй като проблемите, свързвани с киселинния дренаж на мините, остават за десетиления.

„Въпросът, който ние поставяме навсякъде по света, както и тук в България, е – вода за живот или вода за въглища? Въглищната индустрия трови един от най-ценните ресурси, които имаме” – коментира Теодора Стоянова от българския офис на организацията.

През юли тази година „Грийнпийс“ – България публикува доклад, от който става ясно, че в заустваните от ТЕЦ-овете в Маришкия басейн отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс“ – България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, ТЕЦ „Ей И Ес – Марица Изток 1”, „Брикел“ и ТЕЦ „Контурглобал“ Марица Изток 3“ установи наднормени нива на олово, хром и манган.

„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление. Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги.”

Сподели във facebook.com