Много исландски вулкани са покрити с лед — фактор, който често води до експлозивни изригвания с изхвърляне на много пепел, подобни на изригването на Ейяфятлайокутъл през април 2010 г. Вулканът забули Северна Европа в големи облаци пепел.

В отговор на изригването на Ейяфятлайокутъл ЕС финансира серия от изследвания, чито задача е да се предоставят по-точни и своевременни предупреждения за вулканични изригвания, предава грийнтех. Целта е да се даде на органите за гражданска защита и на важните стопански субекти (например авиокомпаниите) повече време да реагират ефективно и по този начин да опазят живота на хората и да ограничат щетите за икономиката на Европа.

В рамките на проекта FUTUREVOLC, започнал през 2012 г., изследователите са инсталирали детектори на вулканични газове, инфразвукови сензори, камери с висока разделителна способност, сеизмографи и сензори за регистриране на движения на земната кора в най-активните региони на Исландия за допълване на съществуващата мрежа за наблюдениен а вулканичната активност. Много от тези допълнителни датчици са част от мобилни мрежи, които позволяват разполагането им в активни зони в подкрепа на постоянната мрежа.

Новите уреди, като например сеизмографите, долавят минимални движения (сеизмични трусове), които са евентуален признак за движение на магма към земната повърхност, или за наводнения, причинени от изригване на магма под леда. Тези наводнения са значителна заплаха за местните жители и инфраструктура.

Допълнителни GPS инструменти и сателитни данни също могат да помогнат за долавяне на миниатюрни промени.

Проектът спомага и за наблюдението на изригвания, след като магмата достигне повърхността — измерване на опасни газове, на потоците лава и т.н. Тази информация може да покаже дали има вероятност вулканичната дейност да прерасне в изригване, подобно на изригването през 2010 г.

През юли т.г. екипът добави 3 наземни инфрачервени камери към мрежата от камери в Исландия за откриване на силикатни частици във вулканичната пепел. В рамките на проекта върху самолет бе монтиран датчик, който успешно откри пепел, взета от вулкан в Исландия и пусната от въздуха над Бискайския залив във Франция. Датчикът, който използва многоспектрални камери за разграничаване на силикати от ледени частици, откри пепелта от разстояние 60 километра.

В съчетание с метеорологичните данни и модерните техники за моделиране резултатите от FUTUREVOLC ще помогнат за подобряване на прогнозирането на разпространението на пепел, твърди координаторът на проекта Фрейстайн Сигмундсон от Исландския университет.

EVOSS е друг пример за финансирани от ЕС изследвания на вулканите. В рамките на проекта е разработена нова спътникова система за автоматично откриване и наблюдение на изригващи вулкани по цял свят. След това „облакът“ от специализирани компютърни сървъри на проекта автоматично разпространява данни в реално време до съответните органи за гражданска защита.

Системата измерва изригвания по три начина: топлината, излъчена от даден вулкан, изхвърлените газове и пепел и физическите промени по повърхността на Земята. Тези данни могат да помогнат на учените по-добре да предвидят каква ще е активността на даден вулкан в бъдеще — например дали дейността му се засилва или отслабва. EVOSS – Европейски космически услуги за наблюдение на вулкани – вече действат в Европа, Африка и вулканичните острови в океаните около тях.

Сподели във facebook.com