През последните десетилетия популацията на вълка нараства експанзивно и той вече се среща в тревожна численост на територията на България. Според някои специалисти броят на вълците у нас вече надхвърля 4000, предаде Преса. Съобщенията за пакостите им също нарастват. Въпреки това под натиска на приетите от ЕК директиви от около 2 години работна група от български специалисти разработва план за неговата защита като изчезващ вид.
Вълкът е най-яркият представител на семейство "Кучета". Той е и най-едрият - дължината на тялото му достига 130-160 см., опашката му до 30-35 см., а височината до 80-90 см. Теглото му достига 40-45 кг живо тегло, като някои екземпляри надхвърлят 55-60, дори 80 кг. Възрастните вълци формират глутница, а малките вълчета до отделяне от майката образуват т.нар. кучило. Окраската е преобладаващо сива на гърба до сиво-черна, а коремът и краката са по-светли и често с ръждив оттенък. Гърдите и шията са сиво-бели, понякога и чисто бели. Много рядко козината е с преобладаващо друг цвят - ръждив или червен.
Леговищата на вълка са в непристъпни големи горски масивии, обикновено в подножието на стръмните скални склонове, непосредствено под билата. Привързаността му към дадени територии се определя преди всичко от наличието на чифтокопитен дивеч, който заедно с домашните животни е основната му плячка.

Вълкът е кръвожаден хищник, ловува групово и при добра организация. При възможност убива повече от необходимата му храна. От дивеча най-честата му плячка са сърните и приплодите на дивата свиня, а в специализираните стопанства - еленът лопатар и муфлонът. Още по-често негова жертва е домашният добитък.

Сподели във facebook.com