Делфините в България са най-много в района на Калиакра

09.05.2019 10:34 0 | Прочетена (181)



Сдружението "Зелени Балкани" проведе миналата седмица четвърто за последните три години проучване от плавателен съд на китоподобните бозайници в българската акватория на Черно море. Според данните регистрираните обикновени делфини, муткури и афали (повече за китоподобните в България - тук) са повече в сравнение с 2018, но по-малко спрямо 2017 г, съобщава Дневник. Изследователите очакват да имат по-точни изводи за тенденциите след следващото набиране на данни, което ще се осъществи от самолет около средата на лятото.

В приключилото проучване от 29 април до 4 май екипът наблюдатели е имал благоприятни условия и е покрил 444 км от планираните 450 км за изследване. Регистрирани са 168 наблюдения на китоподобни с общо 440 индивида. Най-многобройни са били морските свине/муткури (Phocoena phocoena relicta), за които има 137 наблюдения. Значително по-малко и почти поравно са наблюденията на афалите (Tursiops truncatus ponticus) и обикновени делфини (Delphinus delphis ponticus) - по 16 и 15 индивида.

Най-висока плътност на морските бозайници е отчетена в северния сектор между Калиакра и румънската граница. За разлика от предни години този път най-голямата наблюдавана група е била от мигриращи муткури (над 20), които са се хранели заедно със средиземноморски буревестници.

Събирането на информация за разпространението и числеността на китоподобните е от изключително значение за опазване на тези защитени видове, както и за състоянието на морската екосистема, източник на многобройни ресурси.

И трите вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие - националния закон, който транспонира за България европейските природозащитни директиви (за местообитанията и за птиците), които определят правилата за опазване на европейското природно наследство чрез мрежата "Натура 2000".

В България има 13 зони от "Натура 2000", които включват китоподобните като обект на опазване: езеро Дуранкулак, езеро Шабла-Езерец, комплекс Калиакра, Аладжа банка, Галата, Камчия, плаж Шкорпиловци, Емона, Емине-Иракли, Ахелой-Равда-Несебър, Отманли, Ропотамо, Странджа. Данните от проучването ще бъдат анализирани, за да се даде оценка на популацията за съответния период.

Димитър Попов, ръководител на теренния екип на "Зелени Балкани", разказва за "Дневник", че към момента е трудно да се определи дали има промени в основните заплахи. Мониторингът на приулови на делфини в рибарски мрежи за калкан показва по-ниско ниво в сравнение с предходни проучвания в Черно море, може би поради навлизането в употреба на пингъри (акустичните устройства, които се поставят на мрежите, за да отблъскват делфините от тях).

От "Зелени Балкани" започват работа с риболовците в рамките на международния проект за Черно море CeNoBS, финансиран от Европейския съюз (за проекта CeNoBS - тук). Засега на база начално анкетно проучване природозащитниците отчитат, че нагласите варират от безразличие до открита враждебност.

Дейности за комуникация с риболовци и подпомагане на разпространението на пингърите има и Сдружение за дива природа "Балкани". От "Балкани" посочват, че друга основна заплаха е стопанският и любителски риболов с дънни тралиращи и драгиращи средства, защото той унищожава дънните организми и екосистеми, които са хранителната база за делфините и техни местообитания.

"Зелени Балкани" определят като съществена заплаха за китоподобните бездействието на регулатора - Министерството на околната среда и водите (МОСВ). "Липсва контрол по каквито и да е дейности в морето, а последният печален пример в това отношение е с компанията "Шел", която стартира сондаж през чувствителен сезон за биоразнообразието в Черно море като април-юни, когато протичат процеси на миграция, размножаване, отглеждане на малките. В Решението на МОСВ по случая е направена препоръка да бъде избегнат летният туристически сезон, но няма нито ред за възможно най-уязвимия сезон за биоразнообразието като цяло."

От сдружението са внесли становище по темата, като е проведена и среща с Шел, които са заявили, че се съобразяват с регулатора. "В случая с България явно такъв (регулатор) няма накратко. По-лошото е, че това е втори случай след първия сондаж на ТОТАЛ," допълва Попов.

През последните години честа гледка на българските плажове са изхвърлени от морето мъртви китоподобни (повече четете тук и тук). Според анализи и сигнали на сдружение "Да Запазим Корал" от последните четири години основната причина е нелегален риболов в големи мащаби в Черно море. Според сдружението бракониерският, нерегламентиран и нерапортуван стопански риболов е вероятно най-големият проблем не само за смъртта на делфините, но и за морските екосистеми като цяло. Особено важно значение има нелегалният улов на калкан в Черно море с дънни мрежи, които са главната опасност специално за вида муткур, или морска свиня (Рhocoena phocoena).

Според "Да Запазим Корал" уловът на калкан в Черно море е най-доходоносният бизнес в рибарството. Съществуват квоти, специални разрешителни, регулация и всякакви законови разпоредби не само в България, но и в другите страни с излаз на Черно море, но се наблюдава трайна тенденция на намаляване на популацията на калкан вследствие нелегалния риболов, прекомерния улов, унищожаването на дънните местообитания и други фактори.







Facebook Сподели във facebook.com

Коментари

Няма коментари към тази новина !

econews.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.






Приятели: слава бг | 19min |