Децата, най-вече тези в развиващите се страни, са най-уязвимата към климатичните промени част от населението на света, а същевременно имат най-малка вина за промените в климата, заявява Дейвид Бул, ръководител на УНИЦЕФ. Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението.

В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци.

То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г. Климатичните промени, които от имагинерно бъдеще се превърнаха в наше съвремие, вече засягат здравето и благополучието на всеки от нас, но децата се оказват сред най-потърпевшите прослойки от населението. Директните последици за детското здраве могат да бъдат наранявания и смъртни случаи при екстремални климатични явления, увеличение на случаите на инфекциозни заболявания, нарастване на болестите, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни. Косвено глобалното затопляне ще засегне детското здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване на качеството на питейната вода.

Последствията от повишаването на морското равнище, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението ще се отразят негативно върху психосоциалното развитие на децата, тъй като те са уязвими към емоционалните травми при резки промени в начина на живот, в социалните връзки или сигурността. Потенциалните връзки между климатичните промени и детското здраве могат да бъдат групирани в три категории: Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяване на въздуха и промените в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени; Промени в климата: промените в климата предизвикват екстремуми в температурата и екстремални климатични явления; Екологични промени: климатичните промени причиняват дългосрочни екологични промени, които влияят върху снабдяването с храна, излагането на алергени, микотоксини и експозицията на различни заболявания и новопоявяващи се заразни заболявания.

Замърсяване на въздуха: респираторни проблеми - Продуктите, образувани при изгаряне на изкопаеми горива, при горски пожари и селскостопански дейности, замърсителите на въздуха като озон, азотни оксиди, серни оксиди и прах имат неблагоприятно отражение върху респираторната система. В световен мащаб случаите на астма са се удвоили през последните 15 г., като нивата са най-високи при децата, особено от афроамериканското население.

. През последните години пролетта настъпва 2 до 3 седмици по-рано, което кара растенията да цъфтят по-рано и по-обилно. Съществува вероятност някои аероалергени да станат още по-агресивни с повишението на температурите на въздуха и концентрацията на въглеродния диоксид. Промяната в количеството и режима на валежите също е от значение, тъй като е установено, че 5% от хората имат повишена чувствителност към плесените в определен период от живота си. Приземният озон предизвиква възпаление на дихателните пътища, намалява белодробната функция и влошава хроничните респираторни заболявания. Установено е, че при деца, които играят в среда с повишен озон, съществува 40% по-голяма вероятност да развият астма.

При наличието на определени емисии във въздуха, скоростта на образуване на озон се увеличава при по-високи температури и повече слънчева светлина, т.е. изменението на климата съдейства за допълнително увеличение на концентрациите на озон в приземния слой въздух.Според Световната здравна организация (СЗО) 17,5 млн. деца умират всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха. Децата дишат по-бързо и по-често в сравнение с възрастните, когато се намират на открито, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса. Техните по-тесни дихателни пътища водят при вдишване до по-голяма експозиция на инхалиран обем тъкан и следователно – до повече възпаления. Физическата активност увеличава дишането през устата, докато при дишането през носа се филтрират около половината от замърсителите. Замърсеният въздух оттам отива направо към белите дробове, което повишава вредите за паренхима. Тъй като дихателната система на децата все още не е напълно развита, тези вреди могат да имат дългосрочни последици. Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, отколкото възрастните, те често не спират да играят, дори когато изпитват затруднения в дишането. Излагане на слънчевите лъчи: слънчево изгаряне, малигнен меланом и имуносупресия - Въпреки че изтъняването на озоновия слой само по себе си не е част от изменението на климата, определени газови емисии допринасят за причинно-следствената връзка между двете явления.

Продължаващото отделяне на емисии при изгарянето на изкопаеми горива се очаква да попречи на възстановяването на озоновия слой и да доведе до по-нататъшното му изтъняване. Изтъняването на стратосферния озон ще доведе до по-високи нива на излагане на ултравиолетова радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия.

Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните. Слънчевото изгаряне в детството представлява един от главните рискови фактори за появата на кожни предтуморни и туморни лезии в зряла възраст, особено при индивиди с висока фоточувствителност. Изгарянията във възрастта между 10 и 15 г. са свързани с 3 пъти по-висок риск от развитие на злокачествен меланом в зряла възраст. Температурни екстремуми и топлинен удар- Неголямото на пръв поглед увеличение на средната глобална температура на въздуха е в състояние да предизвика големи промени в честотата и интензивността на горещите вълни. Честотата на екстремно горещите дни в териториите с умерен климат се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишаване на средните температури през лятото. Горещите вълни причиняват обрив, синкоп, крампи, изтощение и удар. Топлинният удар е най-сериозната последица и е резултат от нарушена терморегулация на тялото. Той може да предизвика увеличаване на телесната температура над 40℃, тахикардия, промени в менталния статус и смърт. Множество проучвания показват, че топлинните вълни са съпроводени с увеличение на смъртността. По време на рекордно горещия август през 2003 г. в Европа са регистрирани около 70 000 смъртни случая над обичайното равнище.

Ако промяната в климата доведе до увеличение на честотата и интензивността на топлинните вълни, нивото на смъртността и заболеваемостта ще нарасне, особено при децата, възрастните хора, лежащо болните и бедните. Децата са в малка степен способни да предприемат мерки за контрол на местния климат, особено ако горещата вълна е внезапна и интензивна.

Природни бедствия: удавяне, дехидратация, стомашно-чревни заболявания и психологическа травма- Увеличението на интензивността и честотата на екстремните климатични явления през последните десетилетия представлява заплаха за детското здраве поради опасността от удавяне, стомашно-чревни заболявания, недохранване и психологически травми. Според някои изчисления, увеличение на морското равнище от 0,5 м до 2100 г. би удвоило броя на хората, засегнати от наводненията до 92 млн. д. годишно.

Много деца ще бъдат застрашени от удавяне. Наводненията причиняват замърсяване на източниците на питейно водоснабдяване, което провокира стомашно-чревни заболявания. Хоспитализациите на деца с диария в Перу например са се увеличили с 200% след наводненията и високите температури, предизвикани от явлението Ел Ниньо през 1997 – 1998 г. Заболеваемостта и смъртността от ешерихия коли, ротавирус, Cryptosporidium, Giardia и други пренасяни по вода микроби след наводнения са значителни. Особено висока е смъртността при децата. Те трябва да консумират повече вода на единица телесна маса, в сравнение с възрастните. По-високата консумация води до по-голям риск от излагане на патогените във водата. Детската имунна система е по-слаба от тази на възрастните и при тях диарията и повръщането причиняват по-бързо дехидратация. Тъй като при децата рехидратирането е по-малко ефективно, при тях вероятността да загинат в резултат на дехидратация е по-висок.

В регионите, засегнати от суша, децата също са подложени на дехидратация. Климатичните катастрофи унищожават домове, което води до изграждането на бежански лагери, където инфекциозните заболявания са чести. Болести, пренасяни от комари, както и други векторно-преносими заболявания, могат да увеличат честотата си при бури и наводнения, ако се създадат условия за образуване на водоеми със застояла вода, където се извършва размножаването на векторите. Последствията от климатичните катастрофи, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението, ще се отразят негативно върху психо-социалното развитие на децата. Случаите на ментален и емоционален дистрес включва посттравматично стресово разстройство, разстройства на съня, агресивно поведение, тъга и злоупотреба с наркотични вещества. Някои проучвания свидетелстват, че децата имат по-персистиращи симптоми в сравнение с възрастните, които са изживели същото бедствие.


*Статията е част от проучване на Зорница Спасова, от авторския екип на Климатека. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Сподели във facebook.com