Николай Вълканов – дясната ръка на Илия Павлов и човекът, който летя чак до Милано, за да доведе за последно, докато империята беше жива в края на 2003 г. вдовицата Дарина Павлова до България, бе коронован лично от премиера за “спасител на Горубсо”.

Вероятно от уважение към премиера миньорите не му споделиха нещо, което четем в репортаж от поредицата Мъртвите градове на списание тема отпреди пет години.

Същият Вълканов и неговата Минстрой, която той отделя като своя от Мултигруп след убийството на Илия, заедно с Горубсо съкратиха 7000 души в този град. Четете и цъкайте с език:

“Добре дошли в Мадан!

Градът, в който времето просто е зациклило. Повечето хора тук си спомнят с невероятна носталгия за дните преди десети ноември, за емблематичното "преди", когато получавали сериозни за страната пари. Ще им се времето да се обърне кръгом и да потече така - на обратно.

За младите хора в града пък "новото време" е важно, но то се бави отчайващо. Толкова отчайващо, че нямат нерви да го изчакат. И напускат. А градът остава увиснал в някакво странно безвремие, с хубаво минало, безработно настояще и никакви признаци за бъдеще.

От предишната слава на Мадан не е останало нищо. Само сградата на "Горубсо" някак неестествено боде небето със своите девет етажа. Някога тук на първо число са идвали 7000 миньори, които за особено рисковия си труд са получавали заплата с два-три пъти повече от средната за страната и малко над професорската.

Сега от седемте рудника работят само 2, миньорите са едва 1000 и вземат далеч под средната заплата за страната. Въпреки че прахът долу запушва дробовете им. И въпреки че понякога в мината над главите им се откъртват каменни блокове колкото камион.

Някои от безработните все още не могат да се откъснат от навика да стават рано. Но вместо да се запътят към мината, отиват на площада.

За да се видят с приятели. Да обменят градски новини. Но най-често - да обсъдят съвместните си планове за емиграция. По ирония на съдбата в самата сграда на "Горубсо" има фирма, предлагаща работа в чужбина.

Клиентите били много, като най-модерно в момента било да се ходи в Испания, Холандия и Австрия. Мъжете се хващали като общи работници, строители или берачи на плодове. Жени почти не заминавали.

Тази картина обаче не е стряскаща за зам.-кмета Шинка Хаджиева. Хвали се, че общината работи по три проекта с програма ФАР, които осигуряват доходи на 100 души. "Единствено безработицата ни е проблем, иначе сме добре", казва тя. Като че ли близо

9000 съкратени от "Минстрой"

и "Горубсо" е малък проблем. "Безработицата е 27%", настоява Хаджиева. Съгласява се, че сезонната заетост пречи за определяне на реалното положение, но упорито и с неоправдан оптимизъм цитира имена на малки предприятия, които все още работят.

Проста сметка обаче показва, че въпросните предприятия осигуряват работа на по-малко от 1000 души.
На изпроводяк Хаджиева ни подарява познавателна брошурка за община Мадан. Там - редом с гръмките, лъхащи на отминали времена похвални слова за - "Горубсо" и "Минстрой", на хотел "Урал" са приписани качества като "10 двойни луксозни стаи с кабелна телевизия, дневен бар с 200 и ресторант с 300 места".

Всъщност обаче едва две стаи изобщо имат телевизори, ресторантът не работи, а функциите му са поети от "бара", където освен "Блъди Мери" за 80 стотинки човек може да си поръча и анонимен специалитет за 3 лева - най-скъпия артикул в заведението.

Посетителите на бара обаче изобщо не се възползват от разнообразието на менюто. Голяма част от архаичните плюшени столове около малките стъклени маси са заети, но никой не консумира нищо.
След тричасов престой двамата мъже до нас, които водят задълбочен разговор за Ататюрк и доколко е повлиял той върху исляма, си тръгват, без да са разменили и дума с келнера.

За разлика от тях в кафенето на "Горубсо" повечето хора си вземат по кафе. На фона на хилядите съкратени в региона те са привилегировани - все още имат работа.

Чувство на благодарност обаче не изпитват. Общо взето, заплатите на миньорите не надхвърлят 170 лева. Половинките им в повечето случаи са безработни, а често цели родове лежат на гърба на работещия.

"Самата държава се отказа от нашия край, не ние от държавата", смята 44-годишният миньор Рамадан Кехайов. Обяснява, че вече се работи само "за единия стаж" и основните домашни сметки. "Преди" все пак имало някакъв социален минимум, сигурност за здравеопазването и образованието. Сега не познавал хора, които да връзват двата края.

"А нали знаете най-умната приказка на света: прост народ, слаба държава. Пък то последните 12 години толкова хора спряха децата си от училище, че не знам каква държава ще станем. Съвсем малко остава при най-незначителния повод нещата да се възпламенят - много хора са готови да вземат брадвите и да тръгнат към София - твърди Кехайов. Той има собствено и доста специфично обяснение за икономическия и оттам социален упадък на региона. Според него ситуацията била чисто дискриминационна и показвала "расистките позиции" на изпълнителната власт”.
 

Нещо да кажете? Май пак ще гледаме филма Завръщане в бъдещето. Защото 1,2 милиона забавени от Валентин Захариев заплати бяха разплатени. Но това беше малкият проблем.

Големият е откъде ще се вземат 30 млн. за дълговете

на неговия рудник. Опитът на Минстрой не сочи фирмата да е твърде умела в уреждането на миньорски неволи. Така че бъдещето може да се окаже по-страшно от онова, което вече до болка познаваме.

“През октомври м.г. освен сегашните рудници "Крушев дол" и "Петровица" консорциумът между "Минстрой" и пловдивския комбинат КЦМ (СИБанк) придоби 30-годишна концесия и за рудник "Върба". Според управителя на дружеството концесионер Вълканов залежите от руда само там са около 3 млн.тона.

В момента тече конкурс за още два мадански рудника и така ще се експлоатират общо 5 мини. "Минстрой" е собственик и на мините в съседен Златоград”, пише 24 часа.

Кой е "спасителят"?

Вълканов, който има диплома на минен инженер, отговаря за енергетиката в Мултигруп при Илия Павлов. Управител е на "Енергия", дъщерно дружество на Мултигруп, основано през 1994 г. и движещо всички енергийни проекти. Заедно с Павлов е и в надзорния съвет на Кредитна банка, която обслужва групировката до

фалита на трезора през есента на 1998 г.

През септември 2002 г. Вълканов е включен в управителния съвет на поредната мощна дъщерна фирма на холдинга - MG AM Ko, която има за цел да управлява активите на корпорацията, както и да предоставя тази услуга на други компании.

След смъртта на боса Вълканов отцепи и управлява като свои самата щаб-квартира на Мулти, която беше част от държавната навремето Минстрой, както и целия конгломерат от енергийни и добивни фирми на Мулти. Най-големите му проекти са

слабо ефективните, на затова твърде скъпи Цанков камък и Горна Арда

Както си му е редът, той се разпрострира и в хотелиерството.И там обаче постигна резултат фалит и то на най-големия си обект – спа хотел Орфей в Девин.

Почувствал се олигарх, Кольо си взема за снаха фолкпевица. И то не коя да е, а Лия. Това е момичето, което възпя любовта си към легендарния бияч и убиец на ВИС с красноречивия прякор Маймунека в песенното си творчество.

Тя води сина на Вълканов – Георги, и фамилията безуспешно се опита да й организира моден бизнес. Познайте какъв беше резултатът?

Ами бутикът й фалира! Дясната ръка на Илия Павлов е виден “приятел” на природата. Според разкритие на сайта Биволъ Вълканов

е зад скандалния комплекс Златна Перла в Парк Странджа, закрилян от Гоце и Марин

Синчето на вицепрезидента на Първанов беше шеф на Натура и това позволяваше на близки олигарси да си правят бетонните джунгли в Странджа и други планини.

Проектът Златна Перла, който от години е разнасян в медиите, ала нищо не му се е случило от страна на властите, вече бил 100% пряка собственост на бившия мултак Николай Вълканов, пише Биволъ. Негова е фирмата изкупила земята и постройките от фирма Краш 2000, показват данни от имотния регистър.

РДНСК Бургас трябва да издаде заповед за събаряне на ”Златна Перла”. В Бургас обаче очакват одобрение на заповедта от ДНСК от София, което се бави.

А дали това одобрение изобщо ще пристигне, след като вчера Николай Вълканов се яви в ролята на спасител на Горубсо -Мадан, преговаряйки лично с премиера Борисов?

Узаконяването на Златна Перла в разрез с всякакви закони, вече не изглежда невъзможно. Пък и досега 3 години и принципният регионален министър, вече президент

Плевнелиев и наследницата му Лили Павлова, ако искаха, щяха да са съборили Вълкановия палат

Вилното селище изникна преди 5 години в природен парк „Странджа” с фалшифициран документ за липсата на необходимост от ОВОС. Въпреки, че Върховната касационна прокуратура доказа, че документът, на базата на който е издадена строителното разрешение е абсолютно фалшив, кметът на Община Царево - Петко Арнаудов отказа да ревизира издадените предписания и разрешителни на Краш 2000. Прокуратурата обаче хвърли формално вината на починал чиновник (който не може да бъде разпитан и да се защити), отказа да разнищи престъплението докрай и да установи точно кой е донесъл незаконно в общината фалшификата и защо.

Подаденият сигнал за това от журналисти на Биволъ не бе разгледан изобщо по същество от бургаските прокурори, които тенденциозно “чадъросват” всички далавери в южната морска община.

Златна перла се превърна в символ на наглостта

на строителните предприемачи и местната власт, след като кметът Петко Арнаудов и собственикът Краш 2000 колективно атакуваха във ВАС и постигнаха ликвидирането на целия парк Странджа през лятото на 2007 г., за да узаконят по този начин своеволията си.

Дори след окончателното обявяване на Златна перла за незаконна, заповедите за събаряне бяха блокирани от тогавашния шеф на ДНСК - Иван Симидчиев. През май 2009 той изпраща писмо до РДНСК – Бургас, в което пише, че около Златна перла има нови обстоятелства и има възможност „за правилно приключване на случая”, т.е. за узаконяване на комплекса.

Законът за устройството на територията обаче не дава възможности да се узакони нещо, което веднъж е било обявено за незаконно.

През април 2010 г. ВАС изненадва с поредното си решение – строителният контрол действа по собствена преценка и отказите му да изпълни правомощията си са необжалваеми. Въпреки, че съдът е обявил Златна перла за незаконна, ДНСК е освободена от законовото си задължение да събори незаконния комплекс.

Скандалът стигна и до прокуратурата, която образува досъдебно производство за забавянето на заповедите за разрушаване. В крайна сметка Симидчиев беше отстранен през октомври 2010. Формален повод станаха разкритията за 45 незаконни обекта край Ивайловград, “открити” след въздушната акция на НАП. Преди това екоорганизации многократно апелираха за освобождаването на Симидчиев заради Златна перла и лифтовете в Пирин и Рила.

Новият шеф на ДНСК ускори издаването на заповедите за събаряне, а тогавашният министър Росен Плевналиев нееднократно се закани, че Златна перла и други незаконни обекти ще бъдат съборени след приключването на съдебните процедури. Да, ама не!

ИСТОРИЯ

1. От Мултиарт до Мултигруп

Илия Павлов създава Мултиарт през 1988 г., когато Указ 56 за стопанска дейност на гражданите отпуши частната инициатива. Понеже шефът Илия Павлов, едва 28-годишен по онова време, е зет на червен генерал, не е чудно, че възловите служители от началото и до края на неговата империя са все офицери от службите, които по-късно стават и масони.

Мултиарт основно търгува в Италия с произведения на изкуствата, а по-късно става родоначалник на Мултигруп. Според една легенда Илия Павлов започнал бизнеса си, като продал колата си Вартбурт и ипотекирал апартамент в София.

През 1991-1996 г. Мултигруп се оформя като най-голямата частна фирма в България с интереси в търговията, енергетиката, финансовия сектор и капиталовия пазар, производствотото и туризма.
От самото си начало Мултигруп бе чуждестранна инвестиция с централа в Цуг, Швейцария. На практика това е една пощенска кутия в града, недалеч от банковата столица на света Цюрих. В София се намираше “регионален клон”.

Неговото ядро бяха Кредитна банка, Балканска банка - Скопие, и Дисконтова къща. Мулитгруп поддържаше и тесни бизнесвръзки с Балканбанк и ДСК. MG finance бе регистрирана през 1991 г. в Ню Йорк.

2. Мултигруп

бурно навлезе и в енергетиката.  От 1994 г. тя представлява у нас руския монополист "Единни енергиини системи". От тогава датират и скандалите с газовите цесии на "Химко" и "Кремиковци", където фирмата застава на входа и на изхода с дъщерното си дружество Интерстийл.

Мултигруп дистрибутира петрол в Черноморския регион чрез дъщерната си фирма Би Ем Ейч и навлиза в газовия бизнес чрез основаната през 1991 г. "Овъргаз инк", 50% от която през 1994 г. са продадени на "Газпром". Мултигруп участва и в "Топенерджи", печели и от бизнеса с въглища, както и от търговията с метали. В машиностроенето работи чрез Балканмашинъри.

Първата инвестиция в туризма е касовата приватизация на грандхотел "Варна". Заради целия този размах, който е невъзможен без благословията и помощта на властта, възкръсналата в политиката Ренета Инджова като премиер определи кабинета на предшественика си Любен Беров като “правителство на Мултигруп”.

В масовата приватизация при Виденов участва фондът "Мултигруп елит" със 150 000 дребни акционери. В края на червеното управление обаче компанията се обръща срещу партията, която я създава.
Това не й помага да се спаси от гнева на синия премиер Иван Костов.

Той се заема да разчисти каналите на Мулти. Действията му се отразиха пагубно върху бизнеса на Илия Павлов. Мултигруп бе извадена от "Топенерджи" и се раздели с "Овъргаз инк". Кредитна банка бе затворена през 1999 г., а Дисконтова къща напусна страната. MG файнънс излезе от пазара в Лондон.
Изчезна и застрахователният бизнес - "София Инс" не бе лицензирана от кабинета на Костов.
Тези загуби ускориха трансформирането на Мултигруп в международна група от холдинги, в която българското поделение не бе най-голямо. Сменено бе и името.

3. МГ корпорация

Инициалите МГ бяха използвани за първи път през 1997 г. в приватизационен фонд - "МГ елит холдинг". Така приключи ерата Мултигруп.

През 2002 г. всички активи на МГ корпорация бяха прехвърлени на МГ Асет Мендижмънт или на български “управление на активи”, която работи в три направления: "Енергетика и природни ресурси", "Хотели и туризъм" и "Хранителни и масови товари". От семейство Павлови в борда бе само Павел Найденов.

Всичко приключи с убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г. За броени месеци затиснатата от стотици милиони дългове бизнес империя се рушеше. Днес от нея сравнително добре работещ е единствено и само туризмът, където МГ използва името на приватизираната от него на цената на няколко автобуса соцгордост Балкантурист.

На практика става дума за съоръженията и няколко стари хотела в Боровец, за използващия само сладкарницата си софийски гранд хотел България и за Шведския хотел във Варна с няколко сателитни около него.

Сподели във facebook.com