Удивителна статия за България публикува EurActiv:
“Хроничното замърсяване прави България едно от най-смъртоносните места за живот на света заради ужасното качество на въздуха, независимо от годините усилия да се подобри мониторинга и да се изпълнят стандартите на ЕС. Но българските проблеми не са изолирани и отразяват широките опасения за качеството на въздуха и сред другите членове на ЕС.

България направи някакъв прогрес в подобряването на наблюдението върху околната среда и адаптира регулациите, свързани с въздуха и водата, откакто влезе в ЕС през 2007 г. Но тези усилия са неглижирани и от националните, и от европейските власти.
“Имаме много добри закони и мониторингови системи на място, но най-големият проблем е, че няма държавна агенция, която да ги подсили”, казва Георги Стефанов от WWF.

Европейската комисия започва да следи за промените, описани в директивата за качеството на въздуха от 2008 г. и анализаторите казват, че в България, както и много други членове на ЕС, липсва воля.
Тежката индустриализация остави токсично наследство на България в края на комунизма през 1989 г., но днешните проблеми са причинени от допотопната енергийна и промишлена инфраструктура и остаряването на траспортния парк.

Бедността също допринася, казва Стефанов, с използването на дърво и други горива за отопление и готвене, които замърсяват вътрешното и външното качество на въздуха.
Лошото качество на въздуха има смъртоносни последствия както в България, нака и в Румъния, която се дава само на Армения в световната класация за смъртност от замърсяване на градския въздух.
Докладът на ООН за човешкото развитие, публикуван на 2 ноември с данните за 187 държави, сочи, че докато годишното равнище на смъртност от лошо качество на въздуха е 439 умрели на милион души в Румъния и 437 души на милион в България, България води в еврокласацията за интензивност на въздушното замърсяване в градовете. 
Само Армения има по-голяма смъртност заради мръсен въздух от двете държави в ЕС – 882 на милион като цялото й население е едва 3 милиона души.

Равнището на градско замърсяване в България е двойно на средното за региона. Макар че и кандидатът за ЕС Турция също има високи нива на градско замърсяване – 37 микрограма на кубичен метър, което е с 25 повече от средното. 
Европейската комисия предприема действия срещу 20 държави от ЕС, които нарушават правилата на замърсяване на въздуха.
България, междувременно, е оценена за драматичните подобрения в мониторинга на замърсяването, работейки с Румъния да развият наблюдението на граничните общини по Дунав в усилие да се изпълнят изискванията на споразуменията по линия на ООН  за трансграничното замърсяване.
Все още обаче България има дълъг път през себе си да извърши онова, което собствените й закони и правилата на ЕС изискват на хартия.

Миналата година ЕК предупреди страната, че нарушава границите на серния диоксид, типично имитиран от мините, съставка на киселинните дъждове с висока концентрация, който може да създаде дихателни проблеми на хората.
WWF се оплаква на властите от нелегалното изгаряне на отпадъци и гуми и непреработването на металите.
Старите автомобили, внасяни главно от страните в ЕС, също допринасят за градския смог. Правителството и кметствата действат по-бавно от частните компании в модернизирането на ТЕЦ и Топлофикациите с антисмог инсталации.
“Нито един от нашите политици не свързва замърсяването на въздуха със здравето”, казва експертът Стефанов след президентските и местните избори на 30 октомври. “Tе чакат, чакат, чакат, докато не стане твърде късно.”

Сподели във facebook.com