Европа можеше да си е спестила 100 милиарда долара досега чрез инсталирането на слънчеви електроцентрали в най-слънчевите страни и на вятърни паркове на ветровитите места из континента. Това сочи докладът „Бъдещето на електроенергия“ на Световния икономически форум.

Докладът, написан от консултантската компания Bain, добавя, че още 40 милиарда долара са могли да бъдат спестени чрез по-добра координация на трансграничните връзки и по-мощни силови трасета между отделните страни.

Парадоксално, според доклада, е това, че Испания се радва на около 65 процента повече слънчева енергия, отколкото Германия (1750 киловатчаса на квадратен метър на година в сравнение с 1050 кВтч/м2/г за Германия), ала в същото време Германия има инсталирани около 600% повече слънчеви фотоволтаични мощности (33 гигавата – в сравнение с 5 GW). В същото време Испания има по-малко вятър от северните европейски страни, но е инсталирала 23 GW ветрогенераторни мощности.

„Подобно не-оптимално разполагане на мощностите …. струва на ЕС около 100 милиарда долара повече, отколкото ако всяка страна в ЕС бе инвестирала именно в най-ефективния вид ВЕИ капацитет предвид локалните си възобновяеми ресурси,“ се казва в доклада на СИФ. Той гласи още, че свръхинвестирането във възобновяеми енергийни източници е създало огромен свръхкапацитет в Европа, който сега тегне на комуналните дружества.

През последните пет години в ЕС са добавени 130 GW нови, възобновяеми мощности и 78 GW конвенционални системи. В същото време са изключени едва 44 GW конвенционален капацитет, се казва в доклада на СИФ. Паралелно с това нарастването на търсенето на електроенергия в Европа се е спряло на нула процента през периода 2007-2012 г.

В резултат на това възвръщаемостта на инвестирания капитал е намаляла с 4,8 процентни пункта до около 6%. В САЩ е налице подобно отслабване на търсенето, но там „пенсионирането“ на старите мощности съответства доста по-добре на развитието на възобновяемите енергийни източници.