В 8 града в страната се преведоха протести срещу добива на шистов газ чрез метода на хидравличното разбиване.

По този начин българи се присъединиха към глобалния ден срещу фракинга като метод за проучване и добив на подземни богатства.

Проявата се организира за трета година в целия свят като миналата година имаше над 300 протеста в 30 страни, предаде БНР.

Отбелязването на Глобалния антифракинг ден се проведе съвместно с общоевропейските протести срещу подготвяното Трансатлантическо споразумение между ЕС и САЩ. 

Българските градове, в които еколози и природолюбители излязоха на протест, бяха: София, Варна, Пловдив, Шумен, Добрич, Видин, Пазарджик и Бургас. 

В София протестното шествие потегли от Паметника на патриарх Евтимий. В него се включиха около стотина души. Събитието в столицата бе инициирано от граждани и представители на граждански сдружения и неправителствени организации. 

Протестиращите аргументираха недоволството си и с това, че през 2012 година България, като редица други страни, прие забрана срещу проучването и добива на газ чрез фракинг, която на хартия забранява използването на всички неконвенционални технологии за проучване и добив на нефт и газ. По думите на протестиращите на практика не може да бъде приложена, тъй като все още няма закон и подзаконова нормативна база, няма мониторинг, липсват и специалисти, които да знаят как и какво да проверяват, нито познават опасностите. Освен това страната ни не разполага с техника за извършване на контрол върху сондажи. 

В шабленското село Вранинио започна подписка срещу използването на метода фракинг*. Това обяви на протестен митинг в Добрич Синтия Недялкова от Гражданска инициатива. Организаторите на протеста съобщиха още, че за находището в село Рогозина вече има готова концесия за следващите 30 години. 

Представители на екологични организации и граждани се събраха с плакати и знамена на входа на Морската градина на Варна в подкрепа на Международния антифракинг ден и срещу споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.

"Днес е Световният ден срещу франкинга. Можем да кажем с гордост по примера на България, тъй като той започна от 2012-а. Другият протест е по скоро европейски. Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции – големият проблем е, че всички ценности на свободата на хората се поставят на карта и по скоро се завземат от големите корпорации, които имат възможността да съдят всички държави в ЕС за нереализирани печалби", коментира екологът Георги Ганчев.

Преди дни община Шабла прие протестна декларация до президента, премиера и министрите на ресорните министерства, съдържаща обвинения за липсата на прозрачност при проучванията за нефт и газ. 

Още преди месец кметовете на Каварна и Шабла Цонко Цонев и Райна Бърдарева реагираха, че добруджанските общини са „на тъмно“ по въпроса. 

Ако опасността е точно толкова голяма, колкото се описва в пресата, мисля, че това е проблем на цяла България. Ако трябва да се отстоява позиция, ще го правим, каза Бърдарева. 

Цонко Цонев беше още по-категоричен: Като се вземат такива важни решения, да се уведомяват и местните власти, местните общности, иначе ще има проблеми. Ние ще сме първите, които ще реагираме, защото ако това се случва, ще има много твърда реакция – да го знаят. Тогава може да стане така, че да нямат достъп до там, ако предварително всичко не е обяснено и не е изчистено. Надявам се. Така реагират колегите в Шабла, Генерал Тошево и Балчик. Това са 4 български общини, мнението на които трябва да се вземе. 

С днешна дата общините все още нямат информация кога и как ще се правят проучвания в блок „Вранино“.